От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Никога ли няма да обмислиш възможността да се върнем?

Престани да ми говориш за връщане отгърнал хладно Риаз и в гласа му се прокраднал садизъм. Трябва да разбереш, че и ти, и децата ще живеете в Пакистан до края на живота си.

Кристи си спомня: „В такива моменти се уповавах единствено на вярата си. Поглеждах в душата си и молех Господ да ми помогне да се извися над Риаз. Обземаше ме успокоение. Има нещо в човека, което просто му казва,.Или ще победя, или ще бъда победена."

Понякога се опасявала, че молитвите й няма да бъдат чути. Риаз се пропивал все повече и започнал да я пребива най-редовно.

Знаеш ли казвал й той, като наблюдавал ефекта от думите си. Ще ми бъде много по-лесно да те убия и да се отърва от теб?

Една вечер заплахата добила съвсем реален вид. Вбесен от упорството, с което Кристи настоявала, че Джон е n;ho-го малък, за да ходи на предучилищна забавачка, Риаз се впуснал в пламенна тирада. Кристи му казала, че тя и децата ще излязат от спалнята, докато се успокои. Тогава Риаз се хвърлил към вратата, заключил я и рекъл:

Ако излезеш през тази врата, ще те убия.

Кристи замръзнала на мястото си, а ужасеният Адам се сгушил в нея. Риаз сграбчил револвера и го опрял в слепоочието й.

Знаеш, че мога да те застрелям, когато поискам казал той. Ако те убия сега, никой няма да разбере. Ще им кажа, че си имала любовник от Карачи.

Кристи седяла с втренчен пред себе си поглед и сс молела всичко да свърши. В този момент с периферното си зрение зърнала нещо, което я покъртило: Джон, за когото мислела, че спи, стоял на метър и половина от нея, вцепенен и онемял от ужас.

Било, каквото било махнал с ръка Риаз. Ще го направя както и когато аз реша.

Момчетата не се чувствали добре. Джон ставал е:" по-напрегнат и нервен с всеки изминал ден. Адам, който бил палаЕО и жизнено бебе, също се затворил в себе си.

Оглупя не се интерисуваше от абсолютно нилло

7. От любои към дъщеря ми

97

каза ми Кристи. Нямам нито една негова снимка от последните две години, прекарани там, на която да се усмихва.

Тежкото ^всекидневие на Кристи готвенето, чистенето, прането и отговорността за двете отегчени деца я изхабило напълно. Отслабнала с десет килограма. Имало моменти, в които си мислела, че Риаз ще се окаже прав и тя никога няма да напусне тази земя: точно както се бях чувствувала и аз в Иран. Трудно е да се предаде това усещане на пълна безнадеждност и потиснатост. Когато човек е напълно изолиран, много трудно поддържа вярата си, ie нещата ще се оправят.

И тогава, през юли, се появила една възможност за решаване на проблема. Ерик отново трябвало да постъпи в болница за операция. Социалните работници от Мичиган правели постъпки да бъде осиновен от щата, в случай че на родителите на Кристи не се присъди настойничество над детло или Кристи или Риаз не пристигнат в Щатите, за да потоьрдят родителските си права и не подновят субсидираната от щата здравна застраховка на Ерик. При все че Риаз винаги се отнасял с огромна досада към състоянието на Ерик, гордостта му била накърнена нямало да позволи на когото и да било да предявява претенции към неговия син. Освен това имал работа в Щатите, така казал „работа, която ще донесе много пари". За Мичиган тръгвал той.