Сблъсък
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Смъртоносен вирус плъзва из страната, света. Оцеляват група малка група хора, но това не пречи на разделянето им на два лагера — на доброто, и на злото. Ще успее ли група, водена от майка Абигейл да се пребори със Зловещия човек, всяващ ужас на всяка земна твар…
Никой не бе сигурен дали Брад говори сериозно, или се шегува. Оказа се, че има няколко малки пожара, повечето от уреди с нагреватели. Никой от пожарите не се бе разпространил наоколо. И това, което хората от Свободната зона запомниха от този първи септември 1990 бе, че тогава се бе върнала електроенергията — макар и за трийсет секунди.
Час по-късно Фран излезе с велосипеда си до малкия парк срещу дома на Харолд. В северния край на парка малка рекичка бълбукаше тихо. Сутрешният ситен дъжд бе преминал в гъста мъгла.
Тя се огледа, но не видя Лари.Тръгна по мократа трева към люлките и нечий глас извика:
— Насам, Франи.
Стресната, тя погледна към малката постройка, където се намираха тоалетните, и за миг изпита страх. В сянката стоеше висока фигура и за секунда й се стори…
После фигурата пристъпи напред и се превърна в Лари, облечен в изтъркани джинси и риза цвят каки. Фран се отпусна.
— Изплаших ли те? — попита той.
— Да, малко. — Тя седна на една от люлките, сърцето й заби равномерно. — Просто съзрях силуета ти в сянката…
— Извинявай. Реших, че така ще е по-безопасно, въпреки че от къщата на Харолд това място не се забелязва. Виждам, че и ти си с велосипед.
Тя кимна.
— По-безшумно е.
— Скрих моя там под онзи навес — той кимна към постройката до спортната площадка.
Франи последва примера му. Миризмата вътре бе застояла и зловонна. Мястото явно бе обитавано от момчета, твърде млади или пияни, за да шофират и бе пълно с празни бирени бутилки и фасове. В далечния ъгъл се валяха смачкани панталони, а в близкия се виждаха останки от малък огън. Остави велосипеда си до този на Лари и бързо излезе. В сумрачното помещение, изпълнено с миризмата на отдавнашен секс, бе лесно да си представи, че зловещият човек стои зад нея, стискайки в ръката си извитата закачалка.
— Истинско място за почивка, нали? — сухо запита Лари.
— Не се покрива с идеята ми за приятно прекарване — гласът на Фран трепна. — Без значение какво ще излезе от онова, което ще узнаем, тази вечер ще разкажа всичко на Стю. Лари кимна.
— Не само защото е член на комитета. Нали сега е съдебен изпълнител.
Фран тревожно се вгледа в Лари. За пръв път наистина осъзна, че тяхната експедиция може да тикне Харолд в затвора. Щяха да се промъкнат в жилището му без заповед за обиск и да си пъхат носа навсякъде. — По дяволите! — възкликна тя.
— Да, не е лесно — съгласи се той. — Искаш ли да се откажем? След дълъг размисъл тя поклати глава.
— Добре. Смятам, че сме длъжни да разберем по един или друг начин.
— Сигурен ли си, че и двамата не са у дома?
— Да. Видях Харолд да заминава с един от камионите на погребалния комитет тази сутрин. А всички, които са в комитета по енергетика, са поканени днес на пробното пускане.
— Сигурен ли си, че тя е отишла?
— Отстрани може би ще е доста странно, ако не го направи, не смяташ ли?
Фран кимна.
— Предполагам, че е така. Всъщност, Стю каза, че се надява да пуснат електростанцията към шести.
— Това ще бъде велик ден — рече Лари и си помисли колко хубаво щеше да бъде отново да вземе голямата си китара „Фендер“, да я включи към още по-големия усилвател и да изсвири каквото и да е. Може би „Глория“ или „Разходка с куче“. Всъщност каквото и да е, само не „Скъпа, де го твоят мъж?“
— Може би — каза Фран — трябва да измислим някакъв предлог. Просто за всеки случай.
Лари се усмихна накриво.
— Ще се помъчиш да ги убедиш, че абонираме за списания, ако някой от тях се върне?
— Ха-ха. Много смешно.
— Добре, можем да кажем това, което току-що ми съобщи за пускането на електростанцията. Ако тя се окаже вкъщи. Фран кимна. — Да, това ще мине.
— Не се самозалъгвай, Фран. Тя ще се усъмни, дори ако й кажем, че Исус Христос се разхожда .по покрива на градския резервоар.
— В такъв случай явно е виновна за нещо.
— Да, ако е виновна за нещо.
— Да тръгваме — каза Фран след миг размисъл. — Хайде.
Не стана нужда от предлог. Дългото безуспешно чукане отначало на предната врата, а сетне на задната ги убеди, че къщата на Харолд наистина е празна. „И по-добре“ — помисли си Фран. Колкото повече си мислеше за предлога, който щяха да използват, толкова по-прозрачен й се струваше.
— Как влезе? — попита Лари.
— През прозореца на мазето. .
Заобиколиха къщата и Лари дълго и безплодно дърпа дръжката на прозореца, докато Фран се оглеждаше.
— Може и да си го сторила — каза той, — но сега е затворен здраво.
— Не е, само е заял. Дай да се опитам. Но на нея също не й провървя.