Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
633
жела да бъде спряна само от организираните сили на всички френски съседи. Нейното мото било Nec pluribus impar (Достоен противник за много), [elsass]
Религията задължително стояла в центъра на събитията. Луи XIV излагал на показ малко повече от общоприетото католическо благочестие, но бил воден от традицията, която изисквала le Roi Très Chrétien да бъде господар в собствената си къща и твърдяла, че религиозният разкол е заплаха за националното единство. След тайния му втори брак с мадам де Ментнон през 1685 г. той бил повлиян силно от съветите на йезуитите. Крайният резултат бил значителна непоследователност и както и в другите сфери остър контраст между ранните години на краля и годините на неговия залез. През 1669 г., когато дълго отлаганата антиклерикална сатира на Молиер Tartuffe най-накрая била представена, тя получила аплодисментите на краля; през 1680 г. била забранена.
В продължение на тридесет години Луи бил истински френски римокатолик -натъпкал френските епархии с роднини на своите министри, одобрил Декларацията с четирите параграфа (1682) и през 1687-8 г. провокирал открито скъсване с Папството. Било наредено Четирите параграфа, най-чистата формулировка на галската доктрина, да се преподават във всички семинарии и факултети във франция:
1. Властта на Светата епархия е ограничена до духовните въпроси.
2. Решенията на църковните съвети са по-висши от тези на папата.
3. Галските обичаи са независими от Рим.
4. Папата не е безпогрешен, освен със съгласието на универсалната Църква.
Но тогава, разстроен заради своята изолация от католическите сили, Луи подвил опашка. През 1693 г. той оттеглил Четирите параграфа, а до края на живота си давал неограничената си подкрепа на ултрамонтанската фракция. Неговият декрет от 1695 г. предал на епископата пълния контрол върху прехраната и собствеността на енорийското духовенство и му спечелил трайно противопоставяне от страна на радикалите. В скандала за куетизма неговото решение в полза на надутия епископ Бюсе, “Орела от Ме-йо”, и срещу героя на куетистите епископ фенелон, “Лебеда от Камбре”, обидило аристократичните и още повече духовните принципи. В крайна сметка именно Бюсе някога предписал на Луи “да бъде бог за своя народ”.
В своята политика по отношение на протестантите Луи преминал от пасивна дискриминация през дребен тормоз до жестоко преследване. Най-напред, под настойничеството на Мазарини, кралят нямал желание да разбие една общност, която демонстрирала своята лоялност през цялото време на фрондистките войни. От тъкачите в Абервил до самия велик Тюрен хугенотите били трудолюбиви и влиятелни. За нещастие, пролуките в Едикта от Нант и предполагаемото преференциално отношф-ние към “RPR” (réligion prétendue réformée, или “тъй наречената реформирана религия“) били двата проблема, които обединили всички крила на католическите мнения. И от 1666 г. всички дейности на хугенотите, които не били специално одобрени от Едикта, се считали за незаконни. Били разрушени първите храмове; бил създаден caisse des conversions, или “фонд за покръстване”, който да награди NCs (nouveaux convertis) с по шестливри на глава. От 1679 г., предприемайки серия от юридически и военни мерки, държавата се опитала да изкорени насилствено протестантството. В жестоките
Â
634
LUMEN
dragonnades от Поатие, Беарн и Лангедок, където войниците били разквартирувани при цели семейства, отказващи да се покръстят, били извършени неописуеми зверства. Накрая през октомври 1685 г., притиснат от Люве (Ле Телие) и извратения архиепископ на Париж, кралят отменил Едикта за толерантността. Епископ Бюсе го наградил с епитета “Новият Константин”. Повече от милион от най-достойните френски граждани били принудени да се подчинят или да бягат сред едно истинско царство на ужаса. Съпротивата в Дофин и Севен упорствала още тридесет години.
Подобно, в своето отношение към янсенистите, кралската политика се колебаела между компромиса и репресията. Идеите на Янсен били приети пламенно от едно крило на френската църква и били разпространени широко чрез работите на абат Де Сен Сиран (1581-1643), на Антоан Арнолд I (1612—94) и преди всичко на Блез Паскал. Дейността на янсенистите се съсредоточила около цистерианския манастир “Порт-Роял” в Париж и около вездесъщия род Арнолд, който имал силни връзки в Двореца
- с братовчедката на краля, мадам Дьо Лонгевил, с външния министър на краля, Си-мон Арнолд, маркиз Дьо Помпон (1616-99), с Расин, бивш ученик в училището към “Порт Роял”, дори с Бюсе. Но от 50-те години на XVII век, когато “Петте предложения”, взети от Augustinus на Янсен били осъдени официално като еретически, янсенистите били третирани като подривни елементи. Паскал и другите били принудени да публикуват тайно. През 1661 г. концепцията за Покорството, отхвърляща Предложенията, причинила открито скъсване на отношенията; и сестрите от “Порт Роял”, “чисти като ангели, горди като демони”, се оттеглили на ново място в “Порт Роял ле Шамп” край Вер-сай. Този пръв етап от преследванията завършил със странната Paix de l’Église (1668), която дала възможност на янсенистите да подпишат Концепцията и същевременно да поддържат своите добросъвестни възражения “в почтително мълчание”. Но по-на-татьшните атаки били започнати съгласувано с кампанията срещу хугенотите. Арнолд le Grand бил прогонен в изгнание в Брюксел през 1679 г.