Дюн (Том трети)

Тег пое дълбоко дъх. Гамму лежеше точно пред тях там, където щурманите му бяха казали, че ще се намира, когато изскочат от Огънатото пространство. Бе застанал до Стреги, която внимателно следеше изображението по екраните на големия дъгообразен команден пулт на флагманския кораб.

Помощницата не бе доволна, че предпочете да е стъпил на краката си, вместо да яхне нейните рамене. Чувстваше се излишна посред цялата струпана военна техника. Погледът й обикаляше множеството от екранни полета на големия пулт в командния център. Адютанти и разнолик помощен персонал влизаха и излизаха целеустремено в отсеци и секции с окачено по телата им снаряжение; те явно знаеха къде отиват и какво вършат, докато нейните представи за ставащото тук бяха съвсем общи.

Командното табло за предаване на заповедите на Тег бе разположено точно под дланите му, плаващо върху суспенсори. То светеше около ръцете му със слаб синкав отблясък. Сребристото подковообразно приспособление за връзка с атакуващите части лежеше леко на неговите рамене с усещането, че се намира на познато място, независимо от факта, че бе доста по-голямо в сравнение с днешното му малко тяло.

Въпреки това тяло никой от намиращите се около него вече не се питаше дали това е прочутият башар. Приемаха заповедите му веднага и с пълна готовност за изпълнение.

Оттук целта им изглеждаше съвсем обикновена — слънце и уловени от него планети. Но Гамму, разположена в самия център, не беше обикновено място. Там бе роден Айдахо, там бе обучаван като гола, там бяха възстановени и оригиналните му спомени.

И аз бях променен там.

Тег нямаше обяснение за онова, което бе намерил у себе си, подложен на стреса, съпътстващ оцеляването на Гамму. Мисълта възпроизведе бързината на движенията, изцедена от собствената му плът, както и способността да вижда не-кораби — да определя мястото им във вътрешното си полезрение, подобно на блок, изсечен от пространството.

Подозираше, че причината е някакво налудничаво струпване на атреидски гени. В него бяха идентифицирани клетъчни маркери, но не и тяхното предназначение. Това бе наследството, което експертите по целенасочено размножаване от „Бин Джезърит“ бяха обработвали цяла вечност. Не бе останало почти никакво място за съмнение, че те възприемат тази му способност като скрита заплаха за себе си. Можеха да я използват, но той неминуемо щеше да изгуби свободата си.