Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
12. Ето, всички вие сами видяхте; и за какво толкоз празнословите?
13. Ето участта от Бога за беззаконника и наследието, което потисниците получават от Вседържителя.
14. Ако синовете му се умножават, ще бъдат под меч; и потомците му не ще се наситят с хляб.
15. Останалите след него смъртта ще свали в гроб, и вдовиците им няма да плачат.
16. Да натрупа и купища сребро, колкото пръстта, и да приготви дрехи, колкото калта,
17. той ще приготви, ала ще се облича праведникът, и безпорочният ще получи среброто за свой дял.
18. Гради си къща като молец и като пъдар си прави колиба;
19. ляга да спи богат, и не се дига такъв; отваря очи, и не е вече онзи.
20. Ужаси като голяма вода ще го постигнат; нощем ще го грабне буря.
21. Ще го дигне източен вятър и понесе, и бързо ще литне с него.
22. Ще налети върху му и не ще го пожали, колкото и да се сили да избегне от ръцете му.
23. Ще плеснат ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му!
Глава 28.
1. Тъй! среброто си има изходна жила, и златото — място, дето го плавят.
2. Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед.
3. Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.
4. Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.
5. Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.
6. Камъните й са място за сапфир, и в нея златни зрънца.
7. Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало;
8. лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея.
9. На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини;
10. в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно;
11. възпира течението на реките и скритото изважда на видело.
12. Но де се намира мъдростта, и де е мястото на разума?
13. Не знае човек цената й, и тя не се намира по земята на живите.
14. Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.
15. Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро;
16. тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир;
17. не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.
18. А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.
19. С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.
20. Откъде, прочее, излиза мъдростта? и де е мястото на разума?
21. Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.
22. Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.
23. Бог знае пътя й, и Той познава мястото й.
24. Защото Той гледа докрай-земя и вижда под цялото небе.
25. Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,
26. когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния,
27. тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита
28. и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.
Глава 29.
1. И продължи Иов възвишената си реч и каза:
2. о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,
3. когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;
4. както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,
5. когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,
6. когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!
7. Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, —
8. младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;
9. князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;
10. гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.
11. Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,
12. защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.
13. Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.
14. Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.
15. Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;
16. за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.
17. На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото.
18. И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много — като пясъка;
19. коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;
20. славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.
21. Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.
22. След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.