Фантомна болка [Mylib SfbToFb2 Converter]

„Елизабет — проучване“.

Към имейла е приложена снимка. Той я сваля. Появява се Елизабет, разговаряща с човек, обърнат в профил. Тя е вдигнала едната си ръка, но не достатъчно високо, за да скрие лицето си, както често прави, когато обяснява нещо. В долния десен ъгъл на снимката е изписана датата.

Очите на Турлайф се разширяват. Била е направена вчера. Сигурно това е интервюто за рубриката „Вашето мнение“ — мисли си той. Мъжът, с когото разговаря Елизабет, носи черно яке и тъмни панталони. Няма отличителни белези, с изключение на високия ръст и конската опашка. Изглежда поне две глави по-висок от нея. Защо някой му е изпратил тази снимка?

Турлайф понечва да звънне на Елизабет, за да я пита дали и тя е получила снимката, когато вижда имейл адреса на изпращача: murder@hushmail.com.14 Той поглежда над екрана. „Убийство?“ Какво, по дяволите…

Турлайф се обляга назад в стола си и се замисля. Какво му е казала Елизабет за интервюто? За какво са я питали? За престъпност и имиграция, нали така? Или за организирана престъпност — Елизабет не е напълно сигурна. Какво я е попитал репортера? „Вие или някой от вашето семейство чувствал ли се е застрашен? Какво бихте направили, за да защитите семейството си?“ Това някаква шега ли е?

— Идваш ли на обяд, Туфе?

Колега минава покрай него, но Турлайф дори не вдига глава, за да види кой е. Продължава да зяпа снимката.

— Туфе?

— Идвам — отговаря разсеяно той. Кръвта във вените му изстива. Поглежда към мъжа с конската опашка. Мъжът, който онзи ден е карал беемвето, не е ли с конска опашка? Двамата не си ли приличат страшно много? Турлайф отново поглежда имейла и вижда, че към него е приложено „потвърждение за получаване“.