Фатална жена

— Мога ли да ви помогна?

— Бих искал да поговоря с шефа на екипа, ако обичате. Съжалявам, не мога да се сетя за името му.

— Рик Джесъп.

— Да, точно така.

— Имате ли уговорена среща?

— Не, опасявам се, че нямам.

Когато му отърваше, Моузис можеше с лекота да бъде просто очарователен и сега отново прибягна към този трик.

— Минавах наоколо и реших да се отбия. Казвам се Моузис Магуайър. Кажете му, че съм бащата на Британи. Срещнахме се миналия петък в моя бар, „Малката детелина“, не знам дали го знаете. Той ще се сети за какво става дума.

— Разбира се.

Тя вдигна телефона, каза няколко думи в слушалката и се обърна към Моузис.

— Веднага ще излезе.

Моузис кимна, дръпна се настрани и се вгледа към сградата на операта, чийто купол прозираше през мъглата от другата страна на улицата. Чу, че зад гърба му се отваря врата, и се обърна.

— Г-н Магуайър.

Добре облеченият млад мъж се приближи към него. Беше олицетворение на увереността, усмихнат и е протегната ръка.

— Много приятна изненада. Радвам се да ви видя отново. Какво бих могъл да направя за вас?

Моузис не пое протегнатата ръка. Вместо това я подмина с отвращение и погледна младия мъж в очите.

— Остави дъщеря ми на мира — каза той спокойно и непринудено.

Рик стрелна поглед към Даян, а по ъгълчето на устните му заигра усмивка.

— Мисля, че точно това правя — каза той. — Тя не ми говори.

— Опитал си се да говориш с нея.

— Окей, имате предвид в „При Пит“. Исках да направя опит да се съберем отново. Но тя не пожела да разговаряме.

— Дочух, че не си бил съгласен и е трябвало да те изхвърлят.

— Това е преувеличение. Не бях доволен, но си тръгнах сам.

Джесъп отстъпи една-две крачки.

— Това не е бил последният път, когато си я видял, нали?

Даян се надигна иззад компютъра си.

— Наред ли е всичко, Рик?

— Всичко е наред.

Той се обърна към Моузис.

— Може би трябва да продължим този разговор отвън в коридора и да не пречим на Даян да работи.

— Нямам нищо против.

— Сигурен ли си? — попита секретарката и хвърли нервен поглед към Моузис.

— Няма проблеми — успокои я Рик. — Нали?

— Всичко е на шест — кимна Моузис.

Рик тръгна към изхода, а Магуайър го следваше на две крачки. В коридора младият мъж се обърна към него.

— Докъде бяхме стигнали?

— Казвах ти, че в „При Пит“ не сте се видели за последен път.

Рик се вторачи нагло в лицето на Моузис.

— Как е тя?

— Как очакваш да е?

— Не съм сигурен, че знам какво искате да кажете.

— Искам да кажа, че когато удариш някого и го блъснеш в стена, понякога наистина го нараняваш.

Рик успя да издържи няколко секунди на погледа, преди да сведе очи.