Основа [bg]

Заковах се на място.

— Не това беше сделката, Нанси. Ако искаш да бъда кротък, трябва да ме заведеш веднага при Кити.

Тя ме изгледа през рамо.

— Това, което ще ти покажа, е свързано с Кейти. После ще те заведа при нея.

— Искам… — Извърнах се и впих очи в охранителя, който ми дишаше във врата. — Пич, наистина те съветвам да се отдръпнеш.

Мъжът беше с половин глава по-нисък и далеч под моята категория, но не се отмести.

— Продължавай. Да. Вървиш.

Наежих се.

— А ако откажа?

— Деймън! — извика нетърпеливо Нанси. — Всичко това само забавя срещата ти с Кейти.

Колкото и да ми беше неприятно, тя имаше право. Изгледах многозначително мухльото, след което се обърнах и последвах жената по коридора. Всичко беше бяло, с изключение на черните точки по стените и тавана.

Не си спомнях много от вътрешността на сградата, в която ме държаха като дете, но се сетих, че не ни позволяваха да се движим свободно. През повечето време бяхме на общ етаж, където привиквахме с живота в обществото. След това ни освобождаваха.

Завръщането на това място не ми допадаше по ред причини.

Нанси застана пред вратата и се наведе. Червена лампичка проблесна и освети очите й. Светлинката на таблото стана зелена и вратата се отключи. Това щеше да е проблемно. Питах се дали системата би доловила разликата, ако аз приемех формата на Нанси. Но пък и без това бях смазан още от влизането си в сградата заради безбройните неща, с които бяха покрити стените, и въобще не знаех дали ще успея да го осъществя.

В малката кръгла зала имаше няколко монитора, пред които седяха мъже с униформи. Всеки екран показваше различна стая, коридор или етаж.

— Оставете ни сами — нареди Нанси.

Мъжете се изправиха и незабавно напуснаха помещението, оставяйки ме с Нанси и тъпанаря, който беше влязъл с нас.

— Какво ще ми покажеш? — попитах. — Финалът на европейското по футбол?

Тя сви устни.

— Това е едно от многото охранителни помещения, разположени в сградата. Оттук можем да наблюдаваме всичко, което се случва в Райската къща.

— Райската къща? — засмях се злобно. — Така ли го наричате сега?

Тя вдигна рамене и се обърна към един от екраните, а пръстите й пробягаха по клавиатурата.

— Всичко се записва. Това ни помага да следим разнообразните аспекти на случващото се.

Почесах се по бузата.

— Добре.

— Едно от най-големите ни притеснения при пристигането на нов хибрид е опасността, която той или тя може да представлява за себе си или за околните — каза Нанси и скръсти ръце. — Извършваме много щателна проверка, за да сме сигурни, че хибридите са жизнеспособни.