Ловци на момичета [bg]

— Много си го обичала — казах аз.

Тя кимна.

— Колкото и ти нея.

И в този момент се оказахме твърде близки, и двамата чувстващи разтърсващия удар на непознати и внезапно зародили се чувства. Ръцете ми сякаш вече не ми бяха подвластни, плъзнаха се от раменете й надолу към талията, после я обгърнаха и притеглиха тялото й до моето, в следващия миг телата ни се докоснаха, после силно се притиснаха едно към друго и почти се сляха.

Тя с мъка си поемаше дъх и пръстите, които усещах толкова леки върху лицето си, изведнъж станаха хищни и ненаситни също като моите, тя ме притегли, за да срещна устните й и изгарящия допир на езика й, който се извиваше като змия в страстна оргия — един вик на избавление след толкова дълго време.

Тя се отдръпна, а гърдите й, все още притиснати в моите, се повдигаха конвулсивно. Очите й бяха влажни и светеха с блясъка на изумлението, че някога това би могло да се случи отново, и тя промълви едва чуто:

— Ти, Майк… необходим ми е мъж. Няма да бъде никой друг, освен… истински мъж. — И очите й, умоляващи, потърсиха моите. — Моля те, Майк!

— Никога не трябва да се молиш — казах й аз, после отново я целунах и ние намерихме нашето място във времето и пространството, две изгубени души, които нямаше защо да бързат или да бъдат предпазливи, двама души, които бяха в състояние да се насладят на чувствения дискомфорт от допира на студения кожен диван до голата плът и да изпитат удоволствие от шепота на дрехите и тихия звук от раздиращ се шев; двама, чиито апетити твърде дълго бяха задушавани, но които все още обичаха достатъчно храната от плът, за да се втурнат невъздържано още при първата покана, а предпочитаха да вкусват и да поглъщат блюдо след блюдо, докато сред взрив от наслаждение бъде сервиран и опустошен грандиозният финал на гощавката.