Декстър: Острието на ножа [bg]

— Само да има късмет да не е — отговори тя и загриза поредния си нокът. Разтревожих се, че скоро ще й се свършат.

Чътски продължи по алеята, поглеждаше в книжата, като явно не подозираше, че причинява криза за нокти в колата зад себе си. Изглеждаше естествен и непритеснен и очевидно имаше голям опит или в баламосването, или в мошеничеството — зависи каква дума повече ще ви хареса за описване на официално санкционирана измама. Което пък караше Дебс да си изяжда ноктите и едва да не се забива в камиони с бира. Може би той не й влияеше добре в края на краищата, макар че й беше приятно да има поредна мишена за мръщене и ужасните си ръгания. Винаги охотно оставям някой друг да понася контузиите известно време.

Чътски спря пред входната врата и записа нещо. А после, макар че не видях как го направи, я отключи и влезе. Вратата се затвори зад него.

— Гадост — каза Дебора. — Влизане с взлом в чужда собственост. Следващия път ще ме накара да отвлека самолет.

— Винаги съм мечтал да видя Хавана — казах с готовност.

— Две минути — каза тя решително. — След това искам подкрепа и влизам след него.

Ако се съдеше по ръката й, трепетно насочена към радиостанцията, измина минута и петдесет и девет секунди… и тогава вратата се отвори и Чътски излезе. Спря на алеята, написа нещо на хартията и се върна при нас.

— Добре — каза и се пъхна на предната седалка. — Да се прибираме.

— Къщата е празна? — попита Дебора.

— Ометена. Няма даже тоалетна хартия.

— И сега какво? — попита тя, докато потегляше.

Той поклати глава.

— Връщаме се към план А.

— И що за идиотщина е този план А? — попита Дебора.

— Търпение — отговори той.