Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
— Добре. Тогава, ако нямаш нищо против… — Шана се върна бързо и постави бебето в ръцете на Ванда. — Много ти благодаря.
Ванда се скова.
— Но…
— Толкова е трудно с две малки деца. — Шана отново отиде до масата и си наля малко пунш. — Дадох свободна вечер на Радинка, защото беше изтощена. А Роман е зает с някакви официални неща на сборището. — Тя посочи към дансинга. — Оставих Тино да поскача с музиката. Надявам се да се изтощи.
Шана изпи чаша с пунш и си наля нова.
— Нуждая се от много течности. Е, наслаждаваш ли се на партито?
— Разбира се — измърмори Ванда.
Тя сведе поглед, не желаейки дори да погледне бебето. То имаше изненадващо силно телце, облечено в розова рокля с розови пъпки, избродирани на якичката. Закръглени розови бузи. Розова уста, която се отваряше и затваряше като на малка рибка. Големи сини очи.
Ванда преглътна трудно. Очите на Фрида бяха със същия оттенък на синьото. Обагрени с малко зелено, те изглеждаха почти тюркоазени.
— Как… — Гласът й прекъсна и тя прочисти гърлото си. — Как е името й?
— София. — Шана хапна едно зърно от гроздето. — Кръстена е на майката на Роман, която е загинала, когато е бил много малък.
Очите на Ванда запариха. Тя никога нямаше да може да почете паметта на майка си, като кръсти дете на нейно име. С треперещи пръсти, дръпна одеялото от главата на София. Черна коса. Точно като на Жозеф. Старата рана в сърцето й се разтвори наново и тя премигна, за да прогони сълзите. Не можеше да направи това. Трябваше да върне бебето.
Погледна към Шана.
— Аз…
— Харесва те — усмихна се младата майка. — Обикновено започва да пищи, ако не разпознава кой я държи.
— Но… — Ванда погледна надолу към бебето. Как може да ме харесваш? Вътрешно умирам.
София размаха малко юмруче във въздуха и размърда уста, сякаш се опитваше да говори.
— Ето те, Ванда. — Маги надникна зад огромната ледена скулптура. — Търсих те навсякъде.
Сърцето на Ванда подскочи, после се успокои, виждайки, че Маги е сама. Не бе довела Фил със себе си.
— Къде е той?
— Божке, чудя се за кого ли говориш. — Маги заобиколи масата. — Здрасти, Шана.
— Как си, Маги?
Шана я посрещна с прегръдка.
— Страхотно. А това трябва да е новото ти бебе. — Маги се забърза към Ванда, за да погледне детето. — Дево Мария и Йосиф, какво красиво малко момиченце.
— Благодаря ти. — Шана се приближи с чинията си с храна.
— Къде е Фил? — Ванда прошепна на Маги.
— В момента е зает с охраната. Каза, че по-късно ще те намери. — Устните на Маги се извиха. — Не знаех, че си толкова добра с бебетата.
Ванда стисна зъби.
— Не съм.
Шана отхапа от един крекер.
— София наистина хареса много Ванда.
— Прекалено малка е, за да знае по-добре — измърмори Ванда.
Шана се подсмихна.
— Всъщност тя има много добри инстинкти, що се отнася до хората. Винаги плюе Грегори и Радинка твърди, че го прави, защото той е женкар.
— Толкова се радвам, че се натъкнах на теб, Шана. — Маги извади една снимка от чантата си. — Исках да говоря с теб за дъщеря си Луси. Сега е на седем години. Смъртна е, тъй като Пиърс й е станал баща, преди да се превърне.
— Разбирам — Шана разгледа снимката. — Много е сладка.
— Проблемът е, че Луси вече ходи на училище — продължи Маги. — И е трудно да се обясни защо родителите й никога не са на разположение през деня. И се тревожим, че може да се изпусне и да спомене, че родителите й са вампири, а прачичо й и леля й са шейпшифтъри.
Ванда трепна, а бебето изхленчи.
Шана се наведе да прошепне няколко успокоителни думи на дъщеря си.
— Оу, съжалявам, Ванда — каза Маги. — Сигурно те шокирах. Много от вампирите не знаят за шейпшифтърите.
Ванда сви рамене.
— Знам за тях.
Мускулите й се напрегнаха и всепоглъщащата паника заплаши да я превземе. Тя остана без дъх.
— Добре ли си? — Шана остави чинията си на близкия стол. — Искаш ли да взема бебето?
— Аз… — погледът на Ванда срещна този на бебето и тя замръзна. Времето се забави и лекото усещане за спокойствие премина през нея, разнасяйки се бавно. Пристъпът на паника премина. — Добре съм.
— Добре. — С усмивка Шана върна на Маги снимката на Луси. — Дъщеря ти е идеален кандидат за училището, което отваряме тази есен. Имаме няколко смъртни деца там — деца, които знаят прекалено много, като дъщерята на Хедър и Жан-Люк, Бетани.