Фурията на Първия лорд [bg]

След това тя се изправи, прочисти гърлото си — изкуствен звук, доколкото можеше да прецени Инвидия, защото никога досега не го беше правила — и попита:

— Как мина денят ви?

Това беше сигналът за начало на ритуала за вечерята. Въпреки че вече няколко пъти беше участвала в него, Инвидия така и не свикна. Тя отговори учтиво и известно време поддържа несъществен, приятен разговор с кралицата, когато восъчните паяци, пазителите, се насочиха към масата с чинии, чаши и прибори за хранене. Подобните на паяци ворди в стройни редици се покатериха по краката на масата и поставиха прибори за кралицата, Инвидия…

… и за още някой, който очевидно трябваше да седне отдясно на кралицата. Празният стол с празната си чиния беше обезпокоителен. Инвидия скри реакцията си, като се обърна, за да гледа как останалите пазители внасят няколко покрити подноса и бутилка цересианско вино.

Инвидия отвори бутилката и наля вино в чашата на кралицата, после и в своята. След това погледна към чашата пред празното място.

— Налейте — подкани я кралицата. — Поканих гост.

Инвидия го направи, след което започна да отваря похлупаците.

На всеки поднос имаше изрязан в идеален квадрат кроач. Всеки едва забележимо се различаваше от предхождащия го. Един изглеждаше така, сякаш е изпечен във фурна — но доста неуспешно. Краищата бяха почернели и жилави. Повърхността на другия беше поръсена със захар. Третият беше украсен с желатинова глазура и покрит с узрели череши. Четвъртият беше покрит с нещо, което първоначално е било топено сирене, но сега представляваше изгоряла тъмнокафява коричка. Инвидия наряза всяко парче на четвъртинки, след което започна да поставя в чинията на кралицата по парче от всяко плато. Накрая направи същото и за себе си.

— И за нашия гост — измърмори кралицата.

Инвидия послушно напълни и третата чиния.

— За кого правим този прием?

— Ние не правим прием — отговори кралицата. — Ние ще консумираме храна в група.

Инвидия наведе глава.

— Кой тогава ще ни прави компания?

Кралицата присви фасетъчните си очи, останаха само черни цепки, погледна по дължината на огромната маса и каза:

— Тя идва.

Инвидия обърна глава, за да види как тяхната гостенка влиза в зеления светещ купол.

Беше втора кралица.

Тя имаше същите черти като кралицата. Всъщност можеше да й бъде сестра-близначка — млада жена, малко по-възрастна от тийнейджър, с дълга бяла коса и същите блестящи очи. Но с това приликите свършваха. По-младата кралица се носеше напред с извънземна грация, като не полагаше никакви усилия да имитира движенията на човешко същество. Беше напълно гола и бледата й кожа блестеше с някаква зеленикава слуз.

По-младата кралица отиде до масата и спря на няколко ярда от нея, загледана в майка си.

Кралицата направи знак към празния стол.

— Седни.

По-младата кралица седна и се втренчи през масата в Инвидия с немигащ поглед.