Проектът [bg]

— Може би ще го сторя някой ден — рече Тенисън.

Ала не разгледа куба с гущера. Имаше толкова много други. Екюър нямаше нищо напротив Тенисън да ги види. Разпореди на робота-страж, отговарящ за файловете на Изследователите, да предоставя на Тенисън всичко, което пожелае и му предаде дълъг списък с файлове — с тях човек си струвало да се позанимае.

Изумително, рече си Тенисън. Намираше се тук, съвсем външен човек, и все пак заради него отваряха файловете. Като че беше един от хората по проекта. А в библиотеката на Ватикана всички статистически данни от историята бяха на разположение на Джил. Всичко това никак не беше в съответствие с казаното от кардинала при разговора на Джил с него, че Ватикана е непреклонен в отказите си да позволи публичен достъп до тайните си. Следователно, Ватикана е убеден, че няма да допусне изтичане на информация като забрани на запознатите с операциите му хора да напуснат планетата.

Или пък, като разкрият пред него и Джил операциите си, ще привлекат и двамата за каузата. Ватикана се състоеше от група верни фанатици, изолирани от Галактиката, и по-специално от онези нейни участъци, намиращи се достатъчно близо, за да представляват заплаха, ако проявят интерес към невзрачната планета. Заради цялата тази конспиративност, Ватикана и неговата цел биваха незаслужено възвеличавани в очите на роботите. Един ден Ватикана щеше да стане жертва на собствения си егоцентризъм, каузата му щеше да изглежда толкова велика, толкова свята и така кристалночиста, че всеки, получил достъп до нея, щеше да й се посвети. Всичко, което трябва да се направи в този случай, бе да се даде информация и всяко същество просто щеше да заеме мястото си в редицата от верни поддръжници.