Огнегадателят

Гимназията е толкова празна и нощите са толкова горещи, че аз започнах да спя на тревата близо до стария кладенец. Рано тази сутрин там бях събуден от нечие докосване по бузата, нежно като че стрък трева ме гали от вятъра, но нямаше вятър, и когато отворих очи видях пред себе си малка, грациозна фигурка, сребриста и прозрачна като въздуха. Над рамената на малката дама видях прозрачни, проблясващи крила. Веднага разбрах, че тя е Фея, и, понеже на главата си имаше златен венец, че не е обикновена Фея.

— Поздрави, Лейди — казах аз с цялата си вежливост — защото според Бронзовия Бухал човек трябва да е винаги вежлив с феите. — Аз съм Дъглас Брайтглед, чирак при Магьосника Флеърмън Флоуърстолк.

Тя се засмя така, като че ли звънеше сребърна камбанка, и каза:

— Добро утро, Дъглас! Аз съм Флауърдуелър, Кралица Марива от Кралството на Феите, също така известна като Невинната, Старателната и Пробождащата Небесата. Но всичките тези имена са толкова официални. Ти можеш да ме наричаш така, както хората винаги са ме наричали: Маргет.

Аз се поклоних толкова дълбоко, колкото може да се поклони човек, седнал на мократа от роса трева, и я попитах с какво мога да й бъда полезен.

— Огурян ми прати вест преди няколко дни, но един прекалено старателен страж не искаше да пусне пратеника му при мен, а пратеникът отказваше да каже новините си на който и да било друг.

— Привидението Дека ли? — попитах аз.

— Същата — кимна тя с глава. — В резултат на това сега съм тръгнала да се посъветвам с Господаря на Дълбините. Огурян каза, че би трябвало да спра и да поговоря и с Флеърмън, ако си е вкъщи. Виж, ето той е например един чудесен човек! Но виждам, че го няма.