Няма орхидеи за мис Бландиш
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Неделчо Петков
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Няма орхидеи за мис Бландиш». Краткое содержание книги:
Шайка крадци на дребно решават да отмъкнат колието. Но всичко се обърква. Кавалерът на момичето е убит, мафията се възползва от ситуацията, за да шантажира таткото, а за интимност с девойката ламтят твърде много от замесените бандити.
Слим я погледна и седна на леглото. Чувстваше се уморен. Беше уреждал доставката на алкохол и денят бе минал трудно. Все още можеха да се правят пари с доставките на алкохол, въпреки, че често им отказваха. Властите наложиха данък. Шайката на Грисън скоро откри начин да превръща това в пари. Те договаряха необложен с данъци алкохол от един нелегален дестилатор и организираха редовното пристигане на пратките в клуба. Внасянето на алкохола в сградата бе рисковано и за това трябваше да се грижи Слим. Щом го внесяха веднъж, останалото бе лесно. Те имаха запас от празни бутилки с оригинални запушалки и етикети, оставаше им само да ги напълнят и да ги продават на обичайните цени, като по този начин прибираха данъка в собствения си джоб. Така си осигуряваха един добър приход.
Слим се поизлегна на леглото, доволен да я наблюдава как си пили ноктите. С апатия на уморен човек той огледа бавно и уморено гъстата й червена коса, сетне — тялото.
— Майчето идва ли да те види днес? — попита той.
Мис Бландиш скръсти ръце в скута си и го погледна с огледалото. Той седеше зад нея в сянката. Малката настолна лампа осветяваше образа й в огледалото, така че той я виждаше ясно. Забеляза, че зениците й се бяха свили като главички на топлийки. Считаше, че е доста умно от страна на Майчето да дава опиат на това момиче. Отнемаше силите й и я правеше замаяна и послушна.
— Да — отвърна тя вяло.
— Ела тук — заповяда Слим.
Тя се изправи веднага и се приближи, като застана пред него с безволно отпуснати ръце. Той я дръпна на леглото до себе си. Мис Бландиш се вгледа объркано в лицето му, сякаш умът и отказваше да действа. Една малка искрица на съпротива проблесна за миг и лицето й леко се изкриви от ужас, но след това отново стана безизразно — усилието бе твърде голямо.
Слим я погали, като че беше кукла. Тя значеше много за него, тъй като не му оказваше съпротива и той можеше да прави с нея каквото си иска. Най-после имаше жена, която не му се подиграваше, която не се свиваше при докосване, която правеше каквото й каже; при все това той знаеше, че се самозалъгва и понякога се нахвърляше грубо, като се опитваше да събуди съпротивата й, но Майчето си бе свършила работата твърде добре.
— Трябва да ида долу — каза той — Имаш ли си всичко?
Тя кимна, без да каже дума. За нея представляваше усилие да говори, искаше да лежи неподвижно и да сънува.
— Лягай да спиш. Аз съм уморен. Тая вечер няма да се видим — той съблече непохватно пеньоара й и придърпа завивките. Тя лежеше неподвижно и го гледаше с големите си празни очи. Слим трябваше рязко да извърне глава — тези очи го изнервяха. Като че ли си играеше с труп.
Слезе отново долу. Тълпата бързо прииждаше и той се завъртя из приемната, като наблюдаваше как хората си подават палтата. От ресторанта излезе Еди. Изглеждаше разтревожен.
— Да си виждал Ана? — обърна се той към Слим.
Гардеробиерката се наведе над преградата и се обади пискливо:
— Сега се качва!
Ана Борг изтича бързо по стълбите. Беше спретната, елегантна и леко задъхана. Еди тръгна да я посрещне със строг поглед.
— Какво искаш да кажеш? Чакам те тука повече от час!
Ана се спря изведнъж.
— Е, на какво ви прилича това? — тя зададе въпроса си на висок глас към цялата приемна. — Не може ли едно момиче малко да се позабави, докато си облече парцалите, без ти да започнеш да мърмориш? Мислиш, че съм избягала или какво?
Еди се огледа неловко.
— По-тихо, малката — настоя той. — Казвам ти, че закъсня.
Ана вдигна нетърпеливо рамене и смъкна наметалото си, което гардеробиерката прие с безразличие.
— И какво от това? Няма нужда да вдигаш врява като слон при раждане, нали?
— Окей, окей. Какво пък, по дяволите… хайде влизай и пийни нещо.
— Трябва да се приготвя за моя номер. Ти иди и си купи пиене, и се удави в него — тя изхвърча нататък, като гневно полюшваше бедра. Еди се ухили малко унило. Инат момиче, каза си той.
Слим, който го бе наблюдавал, се обади:
— Що не я раздрусаш тая уличница? Много важно го дава!
Еди го погледна и се подсмихна.
— Може би, но не й трябва опиат, за да спи с мен.
Слим позеленя. Подмятането го удари в най-слабото място и той се преви от удара.
Еди бързо го остави и се присъедини към една компания, която пиеше в ресторанта. Слим почувства, че някой го гледа с любопитство и рязко извърна разкривеното си лице. Един нисък, плещест мъж току-що беше изкачил стълбите. Той си даде шапката на гардеробиерката и остана да побъбри с нея. Суровото му лице изглеждаше достатъчно приятно, докато се задяваше с момичето. Тя му показа ципа и малкия медальон, който висеше на него. Върху медальона беше гравирано: „Аз работя за долар.“ Той поклати ухилен глава.