Богове и варвари
- Автор: Цибел Йо
- Серия: maddrax – die dunkle zukunft der erde #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Богове и варвари». Краткое содержание книги:
Мат погледна дисплея — 17:21, 17:20, 17:19… Наведе се към Ив и я разтърси.
— Бункерът вече не може да се използва! — каза той настойчиво. — Трябва да потърсим някакво друго укритие! Какво точно се случва при саморазрушението?
Ив повдигна окъпаното си в сълзи лице и го погледна.
— Няма укритие! Реакторът разрушава всички молекулярни структури в периметър…
Сякаш ледена ръка стисна сърцето на Мат.
— Какво искате да кажете с това…? — прошепна той.
— … органични тъкани, неорганична материя — всичко се разпада на атомите си. Само защитен от лъчението бункер осигурява достатъчна сигурност…
Мат скочи. Втренчи поглед в неумолимо цъкащия дисплей. Обратното броене беше стигнало на седемнайсет минути и двайсет и осем секунди.
Мислите му препускаха. Дванайсет минути им бяха необходими за пътя насам. — При пет минути вече не можеше да се изключи обратното броене. — За времето, което оставаше, не можеха да излязат извън двукилометровата зона. — Значи трябваше да се върнат назад? — Но дали северните мъже вече не са стигнали до закотвения кораб? Все едно — оставаше им само една възможност: да се изключи бомбата преди…
Мат прогони тази мисъл.
— Към реката! — изкрещя той. — Бързо!
Живо се изнесоха от халето и си запробиваха път през гората. Лодар носеше чужденката. Мат му обясни ситуацията. Младият крал пребледня.
За щастие, пътят беше вече поразчистен от трънаците и вървяха по-бързо от преди. Когато стигнаха до брега на реката, обратното броене тъкмо слизаше под границата на осемте минути. Мат се обля в пот — трябваше да гребат до парахода, да се качат на борда, да стигнат под палубата…
— Идват! — върна го гласът на Лодар към действителността.
Погледна нагоре към реката. На около осемстотин метра южно забелязаха стълбовете дим от двата парахода.
Групата се качи в лодката и загреба към кораба. Мат преодоля със скок последните два метра, вкопчи се за перилата, повдигна се и се покатери на борда. Още шест минути!
Лодар, Аруула и другите също се изкачиха един подир друг и изтеглиха Ив на кораба. Лодар наблюдаваше за преследвачите. Струваше му се, че се приближават светкавично бързо!
— Пригответе кораба за плаване! — заповяда на хората си.
Повече с препъване, отколкото с тичане Мат се спусна под палубата. На дисплея времето се топеше — 5:11, 5:10, 5:09… Мат стигна до скривалището, отвори раклата.
С голи ръце хората на Лодар мятаха дърва и въглища в пещта. Водата в парния котел все още не беше напълно охладена, въпреки това щяха да минат минути докато отново заври.
Мат посегна към оръжието. Твърде нервно — при вдигането му то се изплзна от пръстите му и изтрополи обратно в сандъка. Мат го грабна, завъртя го. 5:04, 5:03…
Бързо набра кода 2-0-1-2.
Тогава палецът му се спусна към малкия бутон.
„Прекъсване! Прекъсване!“ — Хвърли поглед към дисплея.
4:58, 4:57, 4:56… Обратното броене продължаваше!
— Проклета мръсотия! — Мат изрази с ръмжене отчаянието си. — Мамка му! Мамка му! Мамка му! — Изрита раклата и почти не усети неочакваната болка в пръстите на краката си.
Беше закъснял! Беше се провалил! Всичко беше свършило!
Не — след по-малко от пет минути щеше всичко да свърши! Все още му оставаха няколко минути! С надеждата на отчаянието Мат грабна лазерното оръжие и се втурна обратно към палубата.
До перилата бяха коленичили Аруула и Лодар. Бяха се навели над неподвижното тяло на Ив. Аруула погледна нагоре.
— Мъртва е — каза тя тихо.
Матю Дракс погледна по реката нагоре. Двата парахода вече се виждаха ясно. Бяха отдалечени най-много на четиристотин метра.
— Не успях! — изрече Мат думите. — След четири минути и половина бомбата ще се възпламени!
Лодар и Аруула пребледняха и се взряха втренчено в оръжието, което беше в ръцете му. Мат грабна лазерния пистолет за цевта и понечи да го изхвърли през борда. Лодар задържа ръката му.
— Течението ще го повлече със себе си. Имам план.
Мат погледна сивите очи на краля. От тях се излъчваха решимост и достойнство.
— Без твоята помощ в Лаабзиш никой нямаше да остане жив, Маддракс. — Лодар взе оръжието от Мат. — Вудан да те благослови. — С това се обърна, отиде на кърмата и се покатери през перилата.
Мат разбра. Не искаше да повярва. Заедно с Аруула се хвърлиха към перилата. Под тях Лодар тъкмо отвърза лодката, постави лазерния пистолет между краката си и пое курс към параходите на северните мъже.
Мат не можеше да откъсне очи от русия мъж в гребната лодка. Беше чел и слушал за хора, които са жертвали живота си за другите. Досега не беше срещал нито един…