Черният отмъстител
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: montgomery #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният отмъстител». Краткое содержание книги:
— Александър, попитах те нещо.
Мариана изживяваше очевидно един от бурните си дни. Явно смутен, Алекс сви глава в раменете си. Джес пристъпи пред него и каза:
— Доведоха ме, за да… за да може вашият съпруг да ме разпита. Александър бе така любезен да ме покани тук и да ми покаже чудесните дрехи на вашата майка. Тъкмо се канехме да излезем.
— О! — каза Мариана и се отпусна в едно кресло, сякаш вятърът в платната й утихна. — Моят съпруг. Наистина зле си постлах. Но когато се омъжвах за него, не подозирах, че е такъв. Не искам други да страдат заради мен. Помолих Адам и Кит за помощ, но те по всяка вероятност не са получили писмата ми. Иначе сигурно щяха да побързат да дойдат.
Джес я потупа успокоително по рамото. В присъствието на Мариана се усещаше толкова мъничка и лека като перце.
— Ще си дойдат при първа възможност. Дотогава ще ни помага Черния отмъстител.
— Да — съгласи се Мариана, — той ни е подкрепа, но Джон твърдо е решил да го убие.
— Мариана — каза Джес, — ако разберете нещо, което Черния отмъстител би искал да знае, кажете ми го. Може да намеря начин да се свържа с него. Бих могла…
Алекс, който почти я беше забравил, я сграбчи за лакътя и направо я избута през вратата.
— Ще го направя — извика Мариана подире й. — Ще ти се обадя, Джес.
— Как може човек да е толкова глупав! — нахока я Алекс, щом излязоха. — Та тя е омъжена за Питмън. Не ти ли е ясно? Ами ако му предаде думите ти? Ами ако Питмън й повярва? Освен това наистина ли можеш да се свържеш с Черния отмъстител? И защо не ми каза?
— Алекс, причиняваш ми болка. За мъж, който страда от атрофия на мускулите, стискаш доста яко. — Тя разтри рамото си, което вече я болеше. — Убедена съм, че Мариана мрази Питмън повече от когото и да било. Виж, що се отнася до възможността да се свържа с Черния отмъстител, не съм чак толкова сигурна. Но не е изключено все пак ние да… да ми се покаже пак. Ще ме изпратиш ли до реката, Алекс? Жадна съм.
Той я хвана пак, но вече не толкова здраво.
— Кога видя за последен път Черния отмъстител?
— Снощи. Не зная защо ти разказвам всичко това.
— Какво искаше от теб?
— Беше само посещение на учтивост.
— Посещение на учтивост! — възкликна недоверчиво Алекс, застанал на брега на реката. Джес зачерпи с шепа вода и пи. После събу обувките и си изми краката.
— Ами да, посещение на учтивост. Алекс, не ти ли е горещо с тия дебели дрехи? Сами сме. Можеш спокойно да си свалиш перуката. Видът на една плешива глава изобщо няма да ме смути.
— Но би предпочела все пак тъмната коса на Черния отмъстител, нали?
Джесика беше запретнала пола до коленете.
— Какво те прихваща днес, Алекс? Да не те е отблъснала още някоя жена? Първо ми съчувстваш, а сега ме навикваш.
— Я си оправи полата. На теб може и да не ти изглеждам като мъж, но въпреки това съм.
— А-а! — засмя се тя и смъкна полата до глезените. — Прекарал си твърде дълго време в морето. Трябва час по-скоро да те обулчим. Опита ли при Сали Бледмън? Живее на десетина мили южно от…
— Зная къде живее Сали Бледмън. Ако вече си си измила краката, ще те изпратя до вас. Човек не бива да те оставя един миг сама, веднага се забъркваш в нещо опасно.
Тя стана и тръгна до него, учудена от променливото му настроение. Като стигнаха улицата, видяха Итън Ледбетър да идва към тях, понесъл на всяко рамо чувал с петдесет фунта пшеница. Сърцето на Джес заби учестено. Дали този мъж не е Черния отмъстител? Този мъж ли я държа вчера в обятията си?
— Добро утро — каза тя, когато се изравниха с Итън.
Той забави крачка и й се усмихна, явно изненадан от необичайното внимание, което му оказа. За малко да изтърве един от чувалите.
— Добро утро, госпожице Джесика. — Той се опита да върви заднешком, за да е редом с нея, но се спъна в камък и с мъка запази равновесие. Спря и се загледа подире й, докато тя изчезна от погледа му.
Алекс пак я сграбчи яко за лакътя.
— Колко непристойно се държиш! Заслужаваш да те затворят някъде.
— Някой да те е упълномощавал да играеш ролята на мой баща? — изсумтя тя.
— На баща ли? — отвърна той обидено и отблъсна така рязко ръката й, че тя за малко не падна. — Върви си у дома, пък ако се окажеш отново в опасност, мога само да се надявам, че твоят Черен отмъстител ще те отърве.