Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
На около километър и половина след отбивката той спря насред тесен планински път, претъпкан с паркирани полицейски коли. Хижата не се виждаше, ала сред дърветата се спускаше широка пъртина и изчезваше зад един хълм.
Харуел слезе от колата и нареди на пътниците си:
— Стойте тук! — Трябваше да вика заради сирената на приближаващата се линейка и над рева на хеликоптерите, кръжащи над главите им. — Ще ви уведомя, когато разбера какво са открили.
Пъртината, която полицаите бяха отъпкали, приличаше на тунел. Харуел внимателно се заспуска през хлъзгавия тунел и остави Джо, Валенте и Лий сами. Тримата стояха и наблюдаваха как десетки полицаи слизат зад хълма, но никой от тях така и не се върна с новини.
Лий броеше секундите и се молеше някой да дойде и да й каже поне нещичко, ала никой не се появяваше.
Валенте стоеше до нея и навъсено се взираше в пъртината. Изведнъж изруга тихо и погледна към младата жена.
— Много ли те болят ребрата? — попита той ненадейно.
— Какво?
— Ребрата ти. Ако те вдигна на ръце и те пренеса до долу, можеш ли изтърпиш болката?
— Да — възкликна тя. — Но не мисля, че трябва…
Преди да довърши, Майкъл я вдигна на ръце и се обърна към Джо, кимайки към ледения тунел:
— Ти върви напред, аз ще те следвам. Ако се подхлъзна, гледай да ни хванеш.
Планът проработи и след минути Лий зърна мястото. Селската каменна къщичка се намираше в края на разчистена алея за коли, точно както Логан й я бе описал. На около четирийсет и пет метра от хижата склонът изведнъж се превръщаше в малка пропаст. Цяла орда полицаи бавно си проправяха път през дърветата.
На прага на постройката стоеше униформен мъж и се взираше навътре. Когато Лий и Валенте изникнаха зад гърба му, той подскочи от изненада.
— Не можете да влизате — предупреди ги. — Така нареди детектив Шрадер.
— Аз съм госпожа Манинг — обясни тя. — Искам да знам дали съпругът ми е вътре.
Понечи да избута полицая и да влезе, но в същия миг на вратата се появи Литълтън и меко й каза:
— Там няма никого, госпожо Манинг. Съжалявам. Тъкмо щях да се качвам горе, за да ви уведомя лично, трябваше само да довършим огледа.
Лий се олюля и се облегна на касата на вратата.
— Сигурно това не е мястото…
— Не мисля така. Вътре има някои неща, които вероятно принадлежат на мъжа ви. Може би ще ги разгледате и щети идентифицирате? — Като отстъпи, за да може Лий да влезе, Саманта се обърна към Валенте и учтиво му каза: — Вие ще трябва да изчакате тук, сър.
И пустата хижа беше студено като във фризер, сковаващият костите студ и непрогледният мрак господстваха в малкия хол. Влагата се просмукваше в каменните подове и стени, а единствената светлина плахо се прокрадваше през малък прозорец вдясно. Лий примигна, опитвайки се да свикне с тъмнината.
Отляво имаше две врати, водещи съответно към кухнята и банята с тоалетна, а срещу нея се виждаше още една врата, зад която Лий реши, че води към спалнята. По-голямата част от срещуположната стена беше заета от камината, чиито камъни чернееха от натрупваните с десетилетия сажди. Пред нея Лий видя тъмен спален чувал, все още навит на руло и завързан. Втурна се към него и се приведе да го разгледа по-добре. Сетне погледна към Шрадер и Литълтън.
— Прилича на един от нашите!
— Убедена ли сте, че е ваш?
Според Лий всички спални чували си приличаха, пък и тя не бе виждала своя от години.
— Така мисля. Но не съм напълно уверена.
— Колко спали чували имате със съпруга си?
— Два. Еднакви са.
Оглеждайки се за нещо по-познато, тя се изправи и влезе в празната спалня, после надзърна и в банята, която също беше празна. Без да съзнава колко внимателно я наблюдават, Лий влезе и в кухнята. До отсрещната стена имаше старовремска порцеланова мивка на стоманени подпори, а под нея видя отворен хартиен плик. На земята бяха разпилени нещата, които Логан бе донесъл за престоя им. Буца заседна в гърлото й, когато видя любимите солени бисквити на съпруга си, отвореното сирене и неизядения сандвич. Освен минералната вода, която тя го бе накарала да донесе, Логан бе донесъл шампанско и шардоне. Защото бе искал да отпразнуват повода…
На перваза над мивката бяха подредени хартиени салфетки, тубичка с някакъв почистващ препарат, кибрит и препарат против насекоми. Чисто нова метла, все още с етикетче с цена, залепено на дръжката, стоеше подпряна на стената близо до задния изход.
Всичко това припомни на Лий за разговора й с Логан онази сутрин, преди той да тръгне за планината, а тя за театъра. Преди да влезе в кухнята, тя се бе вкопчила в надеждата, че това все пак не е хижата на съпруга й и че Логан е жив и здрав в някоя друга планинска къща. Двете винени чаши от френски кристал унищожиха и последната й надежда.