Кръв
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Тери Маккейлъб #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръв». Краткое содержание книги:
— Между другото, ти беше много добър към него — каза Грасиела и кимна към момчето. — Човек трябва да балансира нещата. Да ги учи и да ги оставя сами да се справят. Много мило от твоя страна.
Той сви рамене, за да покаже, че е било случайно. Взе чашата й и я повдигна към носа си, за да се наслади на аромата й. После си наля остатъка от кафето и прибави мляко и захар. Чукнаха се и отпиха. Маккейлъб отбеляза, че неговото питие има вкус на катран.
— Съжалявам — рече тя. — Не ми е удобно да пия вино пред теб.
— Няма нищо. Радвам се, че ти харесва.
В трапезарията настана тишина. Погледът на Грасиела попадна върху купчината доклади и видеокасети на масата.
— Какво щеше да ми показваш?
— Нищо конкретно. Просто не исках да разговаряме пред Реймънд.
Той погледна към момчето през стъклото. Реймънд продължаваше напрегнато да се взира в кордата. Водата под прекрасната тъмносиня морска повърхност бе замърсена. Ако изобщо беше останала някаква риба, тя се хранеше с отпадъци на дъното и притежаваше инстинкта за оцеляване на хлебарка.
Отново погледна към Грасиела.
— Но исках да ти кажа, че сутринта се срещнах с детектива от шерифското управление. Тя се държа много по-коректно от ченгетата в лосанджелиското управление.
— Тя ли?
— Джай Уинстън. Опитна е. Работили сме заедно и преди. Уинстън ми даде копия от всички материали и по двата случая. Преглеждах ги цял ден. Много са.
— И?
Той обобщи откритията си, като се опитваше да внимава с подробностите, свързани със сестра й. Не й каза, че има видеозапис на убийството й.
— В бюрото наричахме този начин на действие „пълно покриване“ — завърши Маккейлъб. — Това означава да не оставиш нищо, без да му обърнеш внимание, да не поемаш никакви рискове. Заключението ми в случая е, че разследването на убийството на сестра ти не е покрило всичко, но същевременно в онова, което е било свършено, не открих съществени пропуски. Допуснали са някои грешки, може би са приели някои хипотези, преди да съберат всички факти, но не са тръгнали непременно в погрешна посока. Разследването е било достатъчно сериозно.
— Достатъчно сериозно — повтори тя, забила поглед в пода, докато пристъпваше назад-напред. Маккейлъб разбра, че не е избрал най-точните думи.
— Исках да кажа…
— Значи този тип просто ще си остане на свобода — прекъсна го Грасиела.
— Ами, не ти казвам, че ще остане на свобода. Уинстън от шерифското управление… поне тя активно продължава да се занимава със случая. И аз още не съм свършил, Грасиела. Не ти казвам, че ще остане на свобода. И аз съм заинтересуван, не го забравяй.
— Зная. Не исках да те обидя. Вината изобщо не е твоя. Но съм разочарована.
— Разбирам те. Не искам да се разочароваш преждевременно. Хайде да идем да вечеряме и после пак ще поговорим.
— Добре.
— Излез да постоиш малко с Реймънд. Трябва да се преоблека.
Сложи си чисти бермуди и жълта хавайска риза. Поведе ги по кея към ресторанта. Остави пръта закачен на парапета и каза на момчето, че ще го проверят, когато се върнат.
Избраха си маса от онази страна, която им позволяваше да наблюдават залеза над гората от мачти. Грасиела и Маккейлъб си поръчаха специалитета риба меч на скара, а Реймънд риба с пържени картофи. Маккейлъб постоянно се опитваше да поведе разговор с момчето, но усилията му оставаха безрезултатни. Двамата с Грасиела приказваха главно за разликите между живота на яхта и в къща. Маккейлъб й разказа колко възстановяващо действа морето.
— А още по-добре е, когато си ей там — посочи към открития океан той.
— Още колко ти остава до края на ремонта на яхтата — попита Грасиела?
— Малко. Ще съм готов за тръгване веднага щом сглобя втория двигател. Всичко останало е само козметика.
На връщане от ресторанта Реймънд избърза пред тях покрай вълнолома с фунийка сладолед в едната ръка и с фенерче в другата. Беше облякъл синия си пуловер и главата му подскачаше насам-натам, докато търсеше с лъча раци, изпълзели по стените. Вече почти се бе смрачило. Скоро Грасиела и Реймънд щяха да си тръгват.
Когато момчето се отдалечи достатъчно, Грасиела отново заговори за случая.
— Какво друго можеш да направиш сега?
— Имам следа, която искам да проверя — нещо, което детективите може да са пропуснали.
— Какво?
Той й обясни за съпоставката между географските точки, която беше направил, и как е стигнал до Михаил Болотов. Маккейлъб видя пламналите й очи и бързо я предупреди да не храни много надежди.
— Този тип има алиби. Следата може да не води доникъде. Освен това си мисля да ида до бюрото и да ги накарам да направят балистична проверка.