Звезден прах [Stardust - bg]

Изчака мъжа си да излезе и помогна на звездата да свали подгизналата рокля. Окачи я над камината. Водата, която капеше от дрехата, съскаше и се изпаряваше върху нагорещените тухли.

Пред камината беше поставена калаена вана. Жената я огради с хартиен параван и попита загрижено:

— Как обичаш водата? Топла, гореща или вряла?

— Не знам — отвърна звездата. Беше гола, но не беше свалила топаза от кръста си. Главата й се бе замаяла от странния обрат на събитията. — Досега не съм взимала вана.

— Не си взимала вана? — Жената беше безкрайно изненадана. — Е, горкичката ми, тогава няма да я правим прекалено гореща. Извикай ме, като изстине. На огъня в кухнята съм сложила да се грее още вода. Като свършиш, ще ти донеса вино с подправки и печени картофи.

И преди звездата да възрази, че нито яде, нито пие, жената излезе, като преди това я нагласи във ваната с шинирания крак отвън, подпрян на трикракото столче. Отначало водата наистина беше прекалено гореща, но след малко звездата свикна и се отпусна и за пръв път, откакто беше паднала от небето, изпита пълно щастие.

— Как се чувстваш, скъпа? — попита след малко жената от вратата.

— Много, много по-добре.

— А сърцето ти? То как се чувства?

— Сърцето ми ли? — Странен въпрос, но жената изглеждаше искрено загрижена. — По-щастливо е. По-леко. По-малко тревожно.

— Чудесно. Дай да го накараме да загори в теб, какво ще кажеш? Да загори ярко и горещо.

— Сигурна съм, че под вашите грижи сърцето ми ще гори и сияе от щастие — отвърна звездата.

Жената се наведе и погали звездата под брадичката.

— Добро момиче, и добри неща говори. — Усмихна се снизходително и прокара ръка през прошарената си коса. Окачи на паравана дебела пухкава хавлия. — Това е за теб, като свършиш с банята — о, не, не бързай, пиленце — водата ще те стопли, а пък хубавата ти рокля още доста време няма да изсъхне. Само ме викни, като решиш да излезеш от ваната, и ще дойда да ти помогна. — Жената се наведе и докосна със студения си пръст гръдния кош на звездата, точно между гърдите. Усмихна се и добави: — Хубаво силно сърце.

Имало и свестни хора в този проклет свят, реши затоплената и доволна звезда. Отвън дъждът и вятърът трополяха и виеха, но в странноприемницата, в „Знакът на каруцата“, беше топло и уютно.

По някое време жената на съдържателя с помощта на тъповатата си дъщеря помогна на звездата да излезе от ваната. Огънят хвърляше отблясъци върху топаза на сребърната верижка, която носеше около кръста си, но после и топазът, и тялото й се скриха в пухкавата хавлия.

— А сега, миличка, ела и се настани удобно — каза жената и й помогна да седне до дългата дървена маса, на която бяха сложени сатър и кинжал, и двата с костени дръжки и остриета от черно стъкло. Звездата с накуцване и подпиране на стената успя да стигне до масата и да седне на дървената скамейка.

Вятърът се усили и огънят се разгоря буйно в зелено, синьо и бяло. Нечий басов глас надвика стихията отвън: