Студени играчки са звездите
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Студени играчки са звездите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Студени играчки са звездите». Краткое содержание книги:
— Теоремата на Ферма — обади се неочаквано Маша.
— Какво?
— Хикс на степен ен плюс игрек на степен ен е равно на зет на степен ен. При ен по-голямо от две няма цели положителни решения.
— Интересно — каза изчислителят. — А какво му е невъзможното на решението?
— Можеш да докажеш великата теорема на ферма? — попита Маша.
— Не. Не мога да я докажа. Тя е погрешна. Мога да посоча цели положителни решения.
Дядо плесна с длани:
— Стоп. Маша, с решението на класическата теорема ще се заемеш по-късно.
— Но това е… — Маша се опитваше да спори с дядо пред мен за първи път.
— Не мисля, че теоремата е по-важна от съдбата на човечеството!
Изчислителят въздъхна шумно и каза:
— Колко жалко, че не притежавате способността за колективно мислене. Това би ускорило разговора.
— И каква задача си даде?
— Делих.
— Какво дели?
— Не е от значение какво точно… — усмихна се Карел.
— Той е делил на нула — обади се неочаквано Маша. — Нали?
— Да.
— И в най-простия калкулатор при такова деление ще се появи надпис ERROR — каза дядо.
— Аз съм по-сложен от калкулатор — изрече невъзмутимо Карел. — Бях в шок. Това е класическа реакция на нашата раса при невъзможност да се обработи информацията.
— Хиперскокът също е нула… — Самият аз не знам защо казах това. — Безкрайно нищо, в което падаш… в което изчезваш. Маша, ти питаше дали джампът прилича на оргазъм. Не, не прилича. По-скоро прилича на смъртта.
Изчислителят се изправи на задните си лапи и лекичко плесна с предните. Не успях да осъзная веднага, че ми ръкопляска.
— Никоя от расите на Конклава не може да се възползва от нашия метод — произнесе тържествено влечугоидът. — Не знам какво ви позволява да изпитвате удоволствие от джампа. За мен той е мъчение, но мога да издържа.
Дядо се пресегна към бутилката, наля си водка. Отпи и попита:
— Нуждаеш ли се от някаква храна, Карел?
— Не, сит съм — отвърна влечугоидът невъзмутимо. — Моята потребност от органични вещества е много малка… не е необходимо да експериментирам.
— Добре, вярвам ти — реши дядо. — Ти си представител на неофициална група недоволни. Дошъл си при мен с делово предложение. Изложи го.
— Това е много секретна информация.
— Разбира се. Но ние и тримата сме участниците в проекта от страна на човечеството.
— Съгласен съм. Но настоявам девойката да изключи звукозаписното устройство и да изтрие информацията.
Аз и дядо погледнахме Маша.
— Мислех… че записът ще ни трябва за анализа… — Тя изглеждаше много виновна.
— Следващия път го съгласувай с мен — изрече много меко дядо. Малко ме е страх от подобна мекота в гласа му. Но Маша не го познаваше толкова добре и си отдъхна. Безмълвно свали медальончето от шията си и му го подаде.
— Ще позволите ли? — прошепна Карел от дивана. Скочи на пода и заситни към дядо, който побърза да остави медальона на пода. Влечугоидът го докосна за миг с лапа, после се понесе назад.
— Много ефектно — изрече дядо сухо.
— Вътре има микросхема… извинявайте, но изгоря — каза изчислителят, докато се катереше на дивана.
Дядо настъпи силно нещастния медальон и развъртя крак, сякаш убиваше отровно насекомо. После подхвърли:
— Ако вече всичко е чисто, говори.
— Андрей Валентинович Хрумов, ако позволите, бих искал първо да чуя вашите предположения.
Дядо се навъси.
— Искам да уточня какви са способностите ви да анализирате информацията при недостиг на данни — любезно уточни изчислителят.
— Това пък защо?
— Вашата възраст е доста голяма за човек — съобщи влечугоидът печално. — Знаем, че мисловните способности на хората отслабват с остаряването. Длъжен съм да уточня степента на вашата полезност… за проекта.
Аз бих се обидил от такава искреност. Но дядо — не. Само се усмихна.
— Може да се добави още, че при такъв вариант ти няма да дадеш никаква информация. За всеки случай. Така ли е?
— Така е — съгласи се изчислителят. — Но е много по-важно да се определи каква е способността ви да анализирате.
— Съгласен съм — реши дядо. — Предполагах три варианта, при които човечеството може да подобри своя статус в Галактиката…
— Извинете, Андрей Валентинович… — вдигна лапа изчислителят. — С какво е свързана важността на числото три? Три предупреждения, три варианта… Човешкото съзнание оперира в по-голяма степен с двоични и десетични категории.
— Не знам — сви рамене дядо. — Две — това са крайностите. Четири и повече — прекалено много варианти за нашето съзнание. Три е точно колкото трябва. Имаш предвид, че хората са способни да пропускат информация, която да не попадне в тройката ли?