Класацията
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Класацията». Краткое содержание книги:
Джак Джърмейн има бурно минало, стоманеносини очи, магнетично излъчване и куп неиздадени ръкописи. И амбицията да стане писател. Представяйки се успешно за автор на книгата, той се превръща в любимец на издателите, медиите и публиката. Но парите и славата вървят ръка за ръка с измамата и престъплението. Неусетно Аби се оказва въвлечена във водовъртеж от насилие и смърт — от Сиатъл до Ню Йорк, от Южна Каролина до екзотичните Карибски острови. Убити са нейни приятели, в опасност е собственият й живот. Някой иска да си присвои авторските права. И милионите долари за тях.
— Има и филм?
— Има сериозен интерес. Част от милионите са от това — обясни тя.
— Боже! Това нещо наистина ще гръмне! Внимавай с този тип… Как се казваше?
— Джак Джърмейн — отвърна Аби. — В момента се нуждая от помощ за Джоуи. Трябва да го разкарам и да му втълпя малко страх от Бога. Някакви идеи?
— Мога да изпратя по петите му детектив. Ще му кажа да му обясни, че ако не стои настрана, ще го съдим за намеса в договорни отношения. Или че ще го арестуват за измама.
— Първото въобще няма да го стресне. Джоуи няма и нощно гърне. Само затвор. Това ще го разбере. Имаш ли як детектив? — попита Аби.
— Мога да намеря някого. Защо? Опасен ли е онзи тип?
— Обикновено само с жените, но човек не може да е сигурен.
— Ще взема човек с разрешително за пистолет — каза Морган.
— Вероятно няма да му трябва, но все пак… Ще ти се обадя утре — добави Аби.
— Аби… пази се. И внимавай с онзи брат.
Тя погледна Джак, който се бе изтегнал на креслото, преметнал лениво крак през страничната облегалка. Подхвърляше фъстъци във въздуха и ги ловеше с уста като дресиран тюлен.
— Добре, ще внимавам. Дочуване — каза Аби и затвори.
— Имаш избор — заяви му тя.
Аби и Джак седяха в малко кафене под сграда с офиси, на една пресечка от агенцията на Карла Оуенс. Беше осем сутринта. Трябваше да отидат при нея след час, а Джак трябваше да подпише договор с агенцията. Аби бе взела решение.
— Или ще направиш каквото ти казвам, или ще обясня ситуацията на Карла Оуенс, ще й кажа, че аз съм написала книгата и аз притежавам правата, така че тя ще изрита задника ти надолу по задната стълба. — Преди да му даде възможност да отговори, Аби добави: — Знам, че книгата може и да не донесе толкова пари, ако тя разбере, но съм готова да поема риска.
— Така ли?
— Да. — Аби искаше да изясни правилата сега. Нямаше намерение да позволи на Джак да я разиграва. И без това бе стигнал твърде далеч, като си бе позволил да разговаря с Карла в нейно отсъствие. Подобно нещо нямаше да се случи пак.
— Е? Да или не? — попита тя. Моментът на истината.
Той я изгледа изпитателно.
— Какъв е моят дял?
— Нали си говорил с брат си?
— Да. Но не стана дума за пари.
— Дойде чак дотук, без да си разбрал колко ще ти платят? Не те ли интересува това?
— Част от мен се интересува. Комерсиалната част — от върна той.
— А другата част?
Джак се замисли за момент.
— Предполагам, че може да се нарече любопитство, примесено с малко завист.
Тя го изгледа учудено.
— Искаше ми се да видя как се издава голяма книга.
— Откъде знаеше, че ще е голяма?
— Джес ми разказа набързо сюжета и ми прочете няколко изречения от началото по телефона, така че се досетих.
— А откъде това забележително усещане за добрата литература?
— Може би го имам от рождение.
— А може би самият ти си писател?
— Така е. Имам цял шкаф със завършени ръкописи.
— Някой път трябва да ми ги покажеш.
— Заедно с ръкописите имам и едно чекмедже с разкъсани писма, в които ми отказват да ги издадат. — Не й каза по какъв начин са били разкъсани.
Аби би могла да го излъже. Би могла да му каже, че ще му даде пет процента от това, което ще получи — първоначалното й предложение за Джес. Но това не беше цифрата, която бе договорил Джес. Аби се вгледа в сините очи, загорялото лице. Ако не друго, изглеждаше по-добре от Джес, беше някак си загрубял и по-зрял. Имаше и нещо друго. Не толкова тайнственост, колкото усещане за опасност. Джес беше Адонис — хубав, но все пак дете. Джак беше опитен, имаше вид на врял и кипял човек — доста далеч от представата за фотомодел. Това личеше по бръчките на лицето му и стоманения поглед, който бе впил в нея сега. Човек неизбежно се питаше какви ли други неща са виждали тези очи. Аби си даваше сметка, че ако се вторачат в публиката от телевизионния екран или от корицата, могат да осигурят продажби наистина за милиони.
— Ако направиш всичко, както ти кажа, ако си свършиш работата добре, ако изиграеш ролята, ако станеш Гейбъл Купър, — тя се вгледа в очите му, — ще ти дам десет процента от всичко, което получа.
— Това е много щедро — каза Джак. — Освен това искам да знаеш, че оценявам честността ти.
— Какво искаш да кажеш?
— Че не се опита да ме измамиш. Да ми платиш по-малко, отколкото предложи на брат ми, под предлог може би, че си ядосана или нещо подобно.
— Нали не си говорил с него за пари?
— Излъгах — засмя се той. — Наистина оценявам етичността ти. Това е много важно.
— Стига! — Тя стана и се отдалечи от масата.