Безпощадно
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петко Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:
Десет дни след заминаването на Сара и Сам двамата си организираха малка церемония. Пам изкара яхтата в залива, завърза тубичката с успокоителни за един камък и я хвърли във водата. Кели стоеше зад нея с ръце на кръста й. Той гледаше другите яхти, плаващи в залива, и виждаше едно хубаво и многообещаващо бъдеще.
— Ти беше прав — каза тя и помилва ръцете му.
— Случва се понякога — отвърна той със замечтана усмивка. Следващите й думи го изненадаха.
— Има и други, Джон. Други жени, които Хенри… Като Хелън — онази, която уби.
— Какво искаш да кажеш?
— Трябва да се върна. Да им помогна… преди Хенри… преди да е убил повечето от тях.
— Това е опасно, Пам — каза бавно Кели.
— Знам… Но какво ще стане с тях?
Джон знаеше, че това е симптом на оздравяването. Тя отново бе станала нормален човек, а нормалните хора се тревожат за другите.
— Не мога вечно да се крия, нали?
Кели чувстваше страха, но думите й криеха предизвикателство и той я притегли още по-плътно към себе си.
— Не, наистина не можеш. Това е проблемът. Много е трудно да се криеш.
— Сигурен ли си, че твоят приятел в полицията е честен — попита тя.
— Да, познаваме се. Той е лейтенант. Преди година му свърших една работа. Някакъв пистолет се бе изгубил и аз им помогнах да го намерят. Така че ми е длъжник. Освен това помагах при обучението на водолазите им и завързах някои познанства. — Кели замълча. — Не си длъжна да го правиш, Пам. Няма да имам нищо против, ако решиш да забравиш всичко. Мога никога повече да не се върна в Балтимор. Трябва само да отидем на лекар там.
— Те вършат с другите всичко онова, което са правили и с мен. Ако не направя нещо, ще продължават както си знаят, нали?
Кели се замисли за това и за своите призраци. Човек просто не може да избяга от някои неща. Той го знаеше. Беше опитвал. Спомените на Пам бяха по-ужасни и от неговите и ако връзката им продължеше, те трябваше да бъдат пратени в небитието.
— Ще се обадя по телефона.
— Лейтенант Алън — каза мъжът в слушалката. Намираше се в Западния участък. Климатичната инсталация не работеше както трябва, а бюрото му бе задръстено с несвършена работа.
— Франк? Обажда се Джон Кели — чу детективът и се усмихна.
— Как е животът в средата на залива, братче? — „И на мен ми се иска да бъда там.“
— Тих и спокоен. А ти как я караш? — попита гласът.
— Мечтая си — отвърна Алън и се облегна на въртящия се стол.
Той бе едър човек и подобно на повечето полицаи от поколението му — ветеран от Втората световна война, служил във флотската артилерия. Започнал кариерата си като обикновен полицай на Ийст Монюмънт стрийт, той се бе издигнал до детектив в отдел „Убийства“. Въпреки разпространеното мнение работата тук не бе толкова тежка, макар че бе неизбежно свързана с ненавременния край на човешкия живот. Алън веднага забеляза промяната в гласа на Кели.
— С какво мога да ти помогна?
— Аз, ъъ, срещнах един човек, който трябва да говори с теб.
— И как стана това? — попита полицаят и затърси цигарите и кибрита в джоба си.
— Става въпрос за бизнес, Франк. Информация, свързана с убийство.
Детективът присви очи, а мозъкът му превключи на по-висока скорост.
— Кога и къде?
— Все още не знам, пък и идеята за такива телефонни разговори не ми допада.
— Сериозно ли е?
— Това ще си остане ли между нас?
Алън кимна и се загледа през прозореца.
— Да, ще си остане.
— Наркотици.
В главата на Алън нещо каза „щрак“. Кели бе споменал, че информаторът му е „един човек“. „Значи по-скоро става въпрос за жена“ — заключи Алън. Кели бе умен, но немного прецизен в изразите. Алън знаеше смътните слухове за пласьори на наркотици, които използват жени за една или друга цел. Но нищо повече. Той не работеше по случая. С него се занимаваха Том Дъглас и Емет Райън в централния участък. По принцип Алън не трябваше да знае дори и това.
— В момента из града се подвизават най-малко три мрежи за пласиране на наркотици — каза спокойно детективът. — Никоя от тях няма славата на приятно местенце. Искам да знам нещо повече.
— Приятелят ми не желае да се замесва. Просто иска да ти даде малко информация, Франк. Ако отидеш по-далеч, можем да променим намеренията си. В случай че историята се окаже вярна, хората, замесени в нея, са много опасни.