Неприятната професия на Джонатан Хоуг
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неприятната професия на Джонатан Хоуг». Краткое содержание книги:
Поколеба се само за миг, после си помисли: „Глупости, не може да навреди нито на Синтия, нито на мен, ако му позволя да изпие една бира.“
— Пиете ли бира?
— Да, благодаря. — В действителност Хоуг рядко пиеше бира, защото предпочиташе да запази небцето си за нежния аромат на вината, ала в момента сигурно би казал „да“ и за синтетичен джин или застояла вода, ако Рандъл му ги предложеше.
Рандъл донесе чашите, после отиде в спалнята, като за целта открехна вратата само колкото да се промъкне. Синтия лежеше така, както бе очаквал да я намери. Той промени мъничко позата й, убеден, че всяка поза става уморителна дори за човек в безсъзнание, после опъна завивката. Погледна я и се замисли за Хоуг и предупрежденията на Потбъри относно Хоуг. Беше ли Хоуг толкова опасен, колкото го смяташе лекарят? И дали сега той, Рандъл, не налива вода във воденицата му?
Не, сега Хоуг не би могъл да му стори зло. Когато вече се е случило най-лошото, всяка промяна е подобрение. Смъртта и на двама им — дори само смъртта на Синтия, защото тогава той просто ще я последва. Беше го решил сутринта — и не даваше и пукната пара, ако го нарекат страхливец!
Не… ако Хоуг бе отговорен за всичко това, той поне си бе изгърмял патроните. Върна се във всекидневната.
Бирата на Хоуг стоеше все още недокосната.
— Пийте — покани го Рандъл, като седна и се пресегна за своята собствена чаша. Хоуг се подчини, като прояви благоразумие да не предлага тост, нито дори да вдигне чашата като намек за тост. Рандъл го погледна с уморено любопитство.
— Не ви разбирам, Хоуг.
— Аз самият не разбирам себе си, мистър Рандъл.
— Защо дойдохте?
Хоуг разпери безпомощно ръце.
— Да се осведомя за мисис Рандъл. Да разбера какво точно съм й сторил. Да поправя злото, ако мога.
— Признавате ли, че го сторихте вие?
— Не, мистър Рандъл. Не. Не разбирам как изобщо съм могъл да сторя каквото и да било на мисис Рандъл вчера сутринта…
— Забравяте, че аз ви видях.
— Но… Какво съм направил?
— Притиснахте до стената мисис Рандъл в един коридор на Мидуей Коптън Билдинг и се опитахте да я удушите.
— О, боже! Но… вие видяхте ли ме да правя това?
— Не, не точно. Аз… — Рандъл млъкна, осъзнавайки как щеше да прозвучи, ако каже на Хоуг, че не го е видял в едното крило на сградата, защото се е занимавал със следенето на Хоуг в другото крило на сградата.
— Доизкажете се, мистър Рандъл, моля ви.
Рандъл се изправи енергично на крака.
— Няма полза — отсече той. — Не знам какво сте направили. Не знам дали изобщо сте направили нещо! Но знам едно: От първия ден, в който прекрачихте този праг, на съпругата ми и на мен започнаха да ни се случват странни неща — пагубни неща — и ето че тя сега лежи там като мъртва. Тя е… — Той млъкна и закри с ръце лицето си.
Усети леко докосване по рамото.
— Мистър Рандъл… моля ви, мистър Рандъл. Съжалявам и бих искал да помогна.
— Не знам дали някой би могъл да помогне — освен ако не знаете някакъв начин да събудите съпругата ми. Знаете ли, мистър Хоуг?
Хоуг поклати бавно глава.
— Боя се, че не знам. Кажете ми — какво й има? Аз все още не знам.
— Няма много за разказване. Тази сутрин тя не се събуди.
— Сигурен ли сте, че не е… умряла?
— Не, не е умряла.
— Вие, несъмнено, сте повикали лекар. Какво каза той?
— Каза ми да не я пипам и внимателно да я наблюдавам.
— Да, но от какво каза, че е болна?
— Нарече го Lethargica gravis.
— Lethargica gravis ли? Само така ли го нарече?
— Да, защо?
— Но не се ли опита да постави диагноза?
— Именно това беше диагнозата му — Lethargica gravis.
Видът на Хоуг продължаваше да е объркан.
— Но, мистър Рандъл, това не е диагноза. Това е само по-надут начин да се каже „тежък сън“. То наистина няма никакъв смисъл. Все едно да се каже на човек с кожно заболяване, че има dermatitis, или на човек със стомашно заболяване, че има gastritis. Какви изследвания направи той?
— Ъъ… Не знам. Аз…
— Взе ли проба със стомашна сонда?
— Не.
— Рентгенова снимка?
— Не, нямаше как.
— Да не би да искате да ми кажете, мистър Рандъл, че лекарят само е влязъл, погледнал е болната и си е излязъл, без да стори нищо за нея, без да направи никакви изследвания или да доведе специалист за консулт? Това вашият семеен лекар ли беше?
— Не — отговори отчаяно Рандъл. — Боя се, че не разбирам много от лекари. Никога не сме имали нужда от лекар. Но вие следва да знаете дали го бива или не — беше д-р Потбъри.
— Потбъри? Да нямате предвид онзи д-р Потбъри, при когото ходих аз? Как стана така, че избрахте него?