Кръстопътища по здрач
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстопътища по здрач». Краткое содержание книги:
— Отнесете го в леглото му. Вкарайте в гърлото му колкото може повече подсладена вода. Трябва бързо да възстанови силите си. И намерете някоя Мъдра… Четяща? Да, Четяща. И от нея ще има нужда.
Вече беше извън грижите й, а билките можеха да помогнат. Във всеки случай нямаше да навредят, ако дойдеха от Четяща — в най-лошия случай жената щеше поне да се погрижи да му дават достатъчно подсладена вода, но не прекалено много.
С много поклони и благодарно мърморене четирима от слугите надигнаха носилката и понесоха Добрайн в покоите му. Още петима-шестима бързо заситниха след тях, въздишайки облекчено, а останалите се изнизаха в коридора. След малко избухнаха радостни викове и тя чу името си почти толкова често, колкото и това на Добрайн. Много задоволително. Щеше да е още по-задоволително, ако Сашале не се беше усмихнала и не бе кимнала одобрително. Одобрително! Да беше я потупала и по главата, като е почнала!
Карлдин не беше обърнал никакво внимание на Церенето. Приключил с претърсването на втория труп, той вдигна ръка и закрачи през стаята към Лоиал с намерение да покаже на огиера това, което е намерил, прикривайки го с тялото си, за да не го забележат двете Айез Седай. Лоиал го взе — лист хартия с кремав цвят, омачкан от прегъването — вдигна го пред лицето си и го разтвори с дебелите си пръсти, без да обръща внимание на въсенето на Карлдин.
— Но това е безсмислица — измърмори огиерът и се намръщи. — Пълна безсмислица. Освен ако… — Рязко спря, ушите му зашаваха и той погледна напрегнато светлокосия, който кимна леко. — О, това е много лошо — каза Лоиал. — Ако са били повече от двама, Карлдин, ако намерят… — Отново прекъсна думите си при бързото поклащане на главата от страна на младия.
— Я да видя, моля — каза Сашеле протегнала ръка, и това „моля“ съвсем не беше молба.
Карлдин понечи да дръпне хартийката от ръката на Лоиал, но огиерът кротко я подаде на Сашале, която я огледа безизразно, след което я връчи на Самицу. Беше дебела хартия, гладка и скъпа, и нова. Самицу едва се сдържа да не ахне, щом се зачете.
По мое нареждане приносителите на това трябва да вземат определени неща, които те знаят, от покоите ми и да ги изнесат от Слънчевия палат. Осигурете им достъп в стаите ми, окажете им цялата помощ, от която се нуждаят, и запазете мълчание по този въпрос, в името на Преродения Дракон и под страх от сурово наказание.