Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд
- Автор: Мешкова Поля, Шарланов Диню
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд». Краткое содержание книги:
След изслушване на народните обвинители Трайчо Костов дава указание как да се процедира по втория процес: „Никой от депутатите (освен умрелите преди 1941 г.) не следва да бъде оправдан. Да се представи списък за присъдите на депутатите, който да бъде съгласуван с нас. Обвинителните речи по първия процес да започнат сряда-четвъртък, а по втория — от петък-събота (към 25 януари).“
Защитата не може да промени присъдите
Съгласно чл. 10 от Наредбата-закон „след приключване съдебното дирене изслушване на обвинението, защитата и последната дума на подсъдимите съдът постановява мотивирана присъда, неподлежаща на обжалване и одобрение“.
Още в самото начало на процеса Политбюро на БРП (к) изисква от Георги Петров да представи обвинителната си реч, за да бъде прегледана и одобрена предварително от специалната комисия на ЦК съобразно писмените препоръки на Георги Димитров от 17 .XII.1944 г. Съставеният от него проект в размер на около 200 машинописни страници е предаден в първите дни на януари 1945 г. Петнадесет дни по-късно главният народен обвинител и министърът на правосъдието д-р Минчо Нейчев са извикани в ЦК, за да им се съобщи, че се налага в обвинителната реч да бъдат направени някои корекции и съкращения. Това притеснява Георги Петров, защото по неговите думи „до деня на започване обвинението оставаха няколко дни — кога комисията ще коригира моята обвинителна реч и кога аз щях да я имам в окончателната й форма, за да се готвя“.
При така създалата се обстановка главният народен обвинител решава да построи по друг начин своята обвинителна реч, като разработва положението на отделните подсъдими по кабинети. Два дни преди определения срок за нейното произнасяне той получава от ЦК общата политическа част, съкратена от д-р Минчо Нейчев от 50 на 16 страници с оглед да се вмести в рамките на два дена. Нея, както и финалната част по стопанските и финансовите последици от влизането на България в Тристранния пакт, одобрена изцяло от ЦК, той прибавя към своята разработка.
Съставената по този начин обвинителна реч Георги Петров произнася на 24 и 25 януари 1945 г. Съобразявайки се с решението на Политбюро от 20 януари 1945 г., той иска регентите и всички министри от двата кабинета на проф. Богдан Филов и правителството на Добри Божилов да понесат пълната си политическа и наказателна отговорност по Наредбата-закон — смърт.
Обвинителната реч на Никола Гаврилов започва на 26 януари 1945 г. За разлика от изказването си пред Политбюро на 20 януари 1945 г., че Иван Багрянов е бил искрен, сега народният обвинител поддържа постановката на Трайчо Костов за неговата двулична политика. Спирайки се на международното положение, той твърди, че през лятото на 1944 г. са се създали условия за „решителен завой“, а вместо да го извърши, министър-председателят лавирал. Заключавайки, че няма промени във външната политика, нито смекчаване на режима вътре в страната, той иска Иван Багрянов да понесе пълна отговорност. Народният обвинител намира, че смекчаващи вината обстоятелства имат министрите Христо Василев, Димитър Савов, Борис Колчев, проф. Михаил Арнаудов и Руси Ст. Русев. За останалите членове на кабинета той поддържа становището, че те трябва да понесат отговорността си по закона.
За покойния Славейко Василев Никола Гаврилов иска да се приложи законът само по отношение на конфискация на имотите. Става дума за чл. 4, съгласно който „съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него“. В тази връзка народният обвинител поставя един принципен въпрос — необходимо ли е да се иска пълна конфискация на имотите на подсъдимите. Съдът е неприятно изненадан от неговия аргумент, че днешната власт на Отечествения фронт не трябва да върши онова, което са вършили „фашистките режими“. Развивайки по-нататък своята теза, Никола Гаврилов пледира да се остави известна част от имуществото на осъдените за съпругите и децата им по закона. (Тъй като този въпрос не е решен в Наредбата-закон за Народния съд, с по-късна дата — на 26 април 1945 г. — Министерският съвет приема Наредба-закон за привеждане в изпълнение на конфискациите, постановени от Народния съд — б. а.)
На 26 януари 1945 г. обвинителната реч срещу царските съветници се произнася от Атанас Армянов. И тук, както при Н. Гаврилов, се забелязва придържане към решението на Политбюро. Максимална отговорност според Ат. Армянов следва да понесат арх. Й. Севов, д-р Г. Ханджиев, д-р П. Костов, ген.-майор Р. Жечев и Д. Генчев. На останалите петима съветници — Л. Лулчев, Ст. Балан, П. Морфов, П. Груев и Св. Помянов, да се наложи наказание съобразно тяхната вина.