Пясъчните крале
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-097-2
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пясъчните крале». Краткое содержание книги:
Дан’лаят бързо заобиколи бюрото и сграбчи стола.
— Крадец! — извика той. — Крадец. Аз ще стреля. Ти бъдеш застрелян. Да. — И изтрака със зъби.
— Не — отвърна Холт, докато отстъпваше към вратата. Не смееше да побегне, да не би дан’лаят да повика помощ. — Дойдох за място на някой кораб — продължи той.
— Ах! — Извънземният скръсти ръце. — Това различно. Е, Холт, кой си ти?
Холт го гледаше онемял.
— Място, място, Холт иска място — припя пискливо дан’лаят.
— Вчера ми казаха, че идната седмица ще пристигне човешки кораб — обясни Холт.
— Не, не, не. Аз съжалява. Не идва човешки кораб. Няма идва човешки кораб. Следваща седмица, вчера, никога. Ти разбира? И нямаме място. Кораб е пълен. Никога няма да излезеш на космодрума без място.
Холт неволно пристъпи напред.
— Няма да има кораб идната седмица?
Лисицоидът поклати глава.
— Няма кораб. Няма кораб. Няма човешки кораб.
— Някакъв друг тогава. Летял съм с ули, дан’лаи, седрани. Нали ти казах. Познавам всички двигатели и вашето скоково оръдие. Помниш ли? Имам удостоверение.
Дан’лаят наклони глава на една страна. Дали този жест не му беше познат? Разговарял ли беше преди с този дан’лай?
— Да, но няма място.
Холт заотстъпва към вратата.
— Чака — нареди лисицоидът.
Холт спря.
— Няма човешки кораб друга седмица — повтори дан’лаят. — Няма кораб, няма кораб, няма кораб — припя той. После спря да пее. — Човешки кораб сега!
Холт се надигна.
— Сега?! Искаш да кажеш, че отвън в момента е кацнал човешки кораб?
Лисицоидът кимаше трескаво.
— Искам място! — извика Холт. — Намери ми място на борда, проклет да си!
— Да, да. Място за теб, на кораб. — Той натисна нещо на бюрото, едно чекмедже се отвори и той извади оттам руло тънка сребриста тъкан и тънка пръчка от синя пластмаса. — Твое име?
— Майкъл Холт.
— Ох. — Лисицоидът остави пръчицата, прибра рулото в чекмеджето и излая: — Няма място!
— Няма място?
— Никой не може получи две места — рече дан’лаят.
— Две?
Лисицоидът кимна.
— Холт има място на „Пегас“.
— По дяволите! — изруга той. Ръцете му трепереха. — По дяволите!
Дан’лаят се засмя.
— Ще вземе ли място?
— На „Пегас“?
Кимване.
— Значи ще ме пуснете през стените? На полето отвън?
Лисоцидът кимна отново.
— Напише пропуск за Холт.
— Да — възкликна Холт. — Да.
— Име?
— Майкъл Холт.
— Раса?
— Човек.
— Човешки свят?
— Имир.
Настъпи кратка тишина. Дан’лаят седеше, сложил ръце на бюрото, и го гледаше в очите. После изведнъж отвори чекмеджето, извади някакъв стар пергамент, който пукаше при докосване, и отново вдигна пръчицата.
— Име?
Отново минаха през същата процедура.
Дан’лаят приключи с писането и подаде документа на Холт. Листът се люспеше между пръстите му. Холт го стисна внимателно. Нито една от завъртулките не му говореше нещо.
— И това ще ме прекара през стражите? — попита скептично Холт. — На космодрума? При „Пегас“?
Дан’лаят кимна. Холт се обърна и почти побягна към вратата.
— Чака — извика лисицоидът.
Холт замръзна, после се завъртя.
— Какво? — процеди през зъби. Едва сдържаше гнева си.
— Техническа подробност.
— Да?
— Пропуск за поле, за да бъде добър, трябва подписан — довърши дан’лаят с озъбена усмивка. — Подписан, да, да, подписан от твой капитан.
Настъпи пълна тишина. Пръстите на Холт мачкаха конвулсивно тънкия лист, на пода падаха сребристи люспи. След това, в един миг и без нито дума, Холт се нахвърли върху лисицоида.
Дан’лаят едва успя да изкряка и Холт го стисна за гърлото. Тънка шестопръста ръка се размаха отчаяно във въздуха. Холт усука ръце и вратлето се скърши. Вече държеше само вързоп отпусната червеникава козина.
Остана да стои така дълго, с потръпващи ръце и стиснати зъби. После бавно разтвори пръсти и дан’лаят тупна на стола.
За миг пред погледа на Холт се появи онзи участък от ветроупорната стена.
Той побягна.
„Пегас“ имаше и стандартни двигатели, в случай че скоковото оръдие се повреди, а металните стени на каютата бяха покрити с компютърни монитори. Но в средата бе разположено дан’лайското скоково оръдие — дълъг цилиндър от метализирано стъкло, дебел колкото човешко тяло, монтиран върху инструменталния панел. Цилиндърът бе пълен наполовина с кишава течност, която променяше цвета си внезапно всеки път, когато през контейнера преминаваше енергиен импулс. Около него бяха монтирани седалки за четиримата скоконавти, по две от всяка страна. Холт и Алейна седяха по фланговете, срещу високата руса Ирай и Ян Макдоналд — всеки от тях носеше куха стъклена корона, пълна със същата течност, която се плискаше в скоковия цилиндър.