Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
— Няма нищо — отговори Черити с известно закъснение. — Но е прекалено тихо.
— Тук нещо не е наред — каза войникът, който държеше оръжието си готово за стрелба.
Черити кимна. Не беше изненадана, че не само тя изпитва това чувство на неувереност; освен това вече беше сигурна, че не е само въображение.
Горе, в космическия кораб заедно със Сьоренсен, беше изпитвала същото чувство.
Сега и вторият войник свали оръжието си от рамото, секунда по-късно го последваха Найлс, Майк и Черити. Продължиха да вървят нататък крайно предпазливо. Улицата се разшири и превърна в дълъг площад. Всичко, намиращо се на двайсет-трийсет крачки от тях, беше все още потънало в мрак. Отново, макар и само за секунди, Черити изпита това странно чувство. После очите й привикнаха към новата светлина и тя видя това, което досега само беше чувствала.
Те бяха тук.
За три, четири, пет безкрайни секунди тази мисъл беше всичко, което изпълваше съзнанието й — само една констатация, придружена от сковаващо чувство на ужас: те бяха тук.
Бяха три на брой — две от огромните, прилични на бръмбари, същества, които беше видяла на видеофилма, и още едно трето, някак безформено чудовище, много по-голямо от бръмбарите, което обаче не се решаваше да излезе много напред от защитната мантия на мрака. Черити не можеше да го огледа, но и не държеше много на това. Видимото движение и неясните, ъгловати очертания, които виждаше, бяха повече от достатъчни. Вратите на ада се бяха отворили и бълваха своите чудовища.
— Исусе! — прошепна Найлс до нея. — Какво, за бога, е това?
Черити го погледна бързо и предупредително, същевременно отстъпи няколко крачки назад и се притисна още по-плътно към стената. Молеше се никое от насекомите чудовища да не беше гледало в тяхната посока. С крайчеца на очите си съзря друго раздвижване в сянката на отсрещната страна на площада: някаква по-малка, слаба фигура с прекалено много ръце и с лице, сякаш грубо изковано от черна стомана, застана до един от големите като слон бръмбари и започна да прави нещо. Внезапно Черити изпита страх. Смразяващ страх.
Въпреки това част от разума й продължи да функционира с обичайната си прецизност, онази част, която беше създавала през дългите години на безмилостна тренировка и която сега, подобно на безчувствен компютър, й обясняваше, че те в момента са не само в огромна опасност, но може би имат и шанс, какъвто може би няма да се повтори. Ако успееха да неутрализират тези три чудовища отсреща, а може би дори и да заловят жив техния водач…
Не си позволи никакво време да премисли някой от безбройните аргументи, които говореха против това решение, а само погледна въпросително към Майк:
— Ще ги заловим ли?
Майк пребледня, но въпреки това кимна. По лицата на двамата войници тя с облекчение видя само страх, не и този сковаващ ужас, който беше очаквала. Но те също не знаеха какво точно има пред тях, за разлика от Майк и Найлс, те виждаха тези чудовища за пръв път. Може би бяха само много объркани.
Найлс посочи към сградите от другата страна на площада.
— Ще се опитам оттам — каза той. — Може би ще успея да се промъкна в гръб, без да ме забележат.
Черити кимна, но го задържа, когато той се приготви да тръгне.
— Как ще си дадем знак?
— Никак — изръмжа Найлс. — Ще изчакам, докато откриете стрелба.
— Окей. Вземи единия от войниците със себе си. И внимавай, може да има и други гадини.
Найлс кимна, махна с ръка към единия от войниците и посочи с дулото на оръжието си нагоре. Черити разбра. Очевидно възнамеряваше да се приближи до чудовищата, минавайки по покривите.
Оттеглиха се още малко навътре в улицата, докато Найлс и спътникът му се скриха в някаква сграда. Черити пресметна, че ще им трябват поне пет минути, за да заемат позицията си. Погледна часовника, реши да им даде двойно повече време и се притисна към вратата на някакъв вход. Майк я последва, а войникът остана долу до стълбите, приготвил оръжието си за стрелба.
— Странно — каза внезапно Майк.
Черити го погледна.
— Кое?
— Ето това. — Майк посочи войника. — Този момент е исторически, нали? — Засмя се саркастично. — Първият контакт между хората и някаква извънземна форма на живот. А какво правим ние? Стреляме по тях.
— Това не е първият контакт — възрази неволно Черити. Боже господи, какво искаше да каже с това? — Първият контакт се осъществи на Северния полюс — добави тя. — За съжаление, не можем да попитаме оцелелите как точно е изглеждало!