Книгата на мъртвите

— Къде е той? Няма да е зле да намери време и да ми помогне.

— В кухнята — отвърна Роуз.

Скарпета смени ръкавиците и издърпа трупа на старицата от масата за аутопсии върху подплатения с чаршаф твърд винилов чувал върху носилката, който после пъхна в хладилника. Тя изми с маркуч работната си маса, постави епруветките със стъкловидно тяло, урина, жлъчка и кръв, както и кутия с разрязани органи в хладилника за по-нататъшен токсикологичен анализ и хистология. Изцапаните с кръв карти остави да се сушат — проби за ДНК изследване, които се включваха в картона на всеки пациент. След като изми пода, почисти хирургическите инструменти и умивалниците и събра документите за по-късна диктовка, тя бе готова да се погрижи за собствената си хигиена.

В задната част на сектора за аутопсии имаше сушилни с въглеродни и ХЕПА филтри за окървавени и изцапани дрехи, преди да бъдат опаковани като улики и изпратени в лабораториите. Следваше складово помещение, пералня и накрая съблекалня, разделена от стена от полупрозрачно стъкло. Едната страна за мъже, другата за жени. На този ранен етап от практиката й в Чарлстън, само Марино й асистираше в моргата. Той имаше своя част от съблекалнята, а тя разполагаше с другата и винаги й беше неловко, когато двамата вземаха душ едновременно и тя го чуваше и виждаше движенията му през дебелото зелено полупрозрачно стъкло.

Скарпета влезе в своята част на съблекалнята, затвори и заключи вратата. Свали найлоновите калцуни от обувките си, после шапката и маската и ги пъхна в кошчето за биологичнорискови отпадъци, накрая хвърли хирургическата престилка в коша за пране. Взе душ, като се търкаше с антибактериален сапун, изсуши косата си със сешоар и отново облече костюма и обувките. Прекоси целия коридор и стигна до вратата в дъното. От другата й страна имаше стръмна дъбова стълба, която водеше право в кухнята, където Марино тъкмо си отваряше кутийка с диетична кола.

Той я огледа от горе до долу.

— Много си се издокарала — отбеляза. — Забравила си, че е неделя, и си мислиш, че отиваш в съда? Аз пък се разходих с мотора до Мъртъл Бийч. — По зачервеното му брадясало лице личаха следите от дълга пиянска нощ.

— Смятай го за дар. Че си жив още един ден. — Тя мразеше моторите. — Освен това времето е лошо и ще се развали още повече.

— Накрая ще те кача на моя „Роудмастър“ и ще се вманиачиш, ще ме молиш за още.

Идеята да яхне големия му мотоциклет, да го обгърне с ръце и да притисне тяло до неговото я отвращаваше и той го знаеше. Тя му беше шеф и изпълняваше тази роля почти двайсет години, но той вече не изглеждаше доволен от това. И двамата определено се бяха променили. Бяха преживели добри и лоши моменти. Но през последните години и особено напоследък, уважението към нея и към работата ставаше все по-недоловимо, а сега се бе случило и това. Тя мислеше за имейлите на доктор Селф, питаше се дали Марино смята, че ги е видяла. Чудеше се в каква игра го е въвлякла психиатърката — игра, която той нямаше да разбере и при всички случаи щеше да загуби.