Документът Катей (Книга 2)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 2)». Краткое содержание книги:
Запознала се с идеите на Френската и Руската революция, преминала през Гражданската война в Испания, тя постепенно стигна до убеждението, че развитието на човешката цивилизация може да става единствено по пътя на революцията.
Изучи начините, по които капитализмът експлоатира хората в собствената й страна. Главно работниците, които би трябвало най-много да печелят от неговата система. Разбра, че шепа алчни капиталисти контролират живота и съдбата на десетки милиони обикновени хора в Америка, разбра и нещо далеч по-важно — потиснатите са лишени от възможността да осъзнаят своята жестока експлоатация, а още по-малко да се борят срещу нея. От същата шепа алчни капиталисти, съвсем по начина, по който беше сторил това собственият й баща.
В крайна сметка започна да симпатизира на онези дясно ориентирани интелектуалци (напредничави според определението на Търнър), които бяха осъзнали своята отговорност пред масите и бяха твърдо решени да ги освободят от невидимия гнет по единствения възможен път — пътя на революцията.
Филип дълго не забелязваше промените в мисленето на жена си, но в крайна сметка всичко дойде на мястото си.
Спорът им започна съвсем цивилизовано. Една вечер прибрал се у дома късно, както обикновено, той видя, че в спалнята им още свети. Лилиан четеше някакво списание. Търнър изрично й беше забранил да носи у дома книгите, които й даваше. Обяснението му за тази забрана беше невинно и на пръв поглед напълно разумно — не искаше Филип да задава въпроси за начина, по който жена му прекарва свободното си време. „Ще вземе да помисли, че между нас има нещо“, каза й с усмивка той.
— Къде беше? — попита тя и затвори списанието.
Той отдавна очакваше този въпрос, всъщност дори се учуди, че толкова късно го чува.
— Работих.
— Едва ли — изгледа го продължително тя. — Звънях на Джонас.
Това вече не беше очаквал. А би трябвало. Лилиан разсъждаваше елементарно и подобни действия бяха първото нещо, което би сторила.
— Проверки ли ми правиш?
— Налага се — отвърна тя и скръсти ръце на гърдите си. — Искам да зная къде ходиш и какво правиш, когато не се прибираш у дома.
— След като изведнъж си станала толкова близка с Джонас, вземи от него дневното ми разписание — отвърна той и започна да се съблича.
— Говориш точно като баща ми! — възкликна тя, в гласа и се долови нещо като тържество. — Той винаги се е старал да ме държи далеч от реалностите на живота. За него бях като състезателен кон, на който винаги трябва да се слагат капаци!
Филип внимателно я погледна. Това ли беше жената, за която се беше оженил преди по-малко от година? Какво е станало с нея?
— Аз не съм баща ти — отвърна той, окачи сакото на стола и започна да разхлабва вратовръзката си.
— Имах предвид, че приличаш на него!
— Дебати ли ще водим? — попита той, макар да беше сигурен, че тя дори не знае значението на тази дума.
— Нека ги наречем и така — твърдо отвърна тя.
Това би трябвало да бъде първата сигнална лампичка за Филип Дос. Семантиката, играта на думи — това бяха твърде сложни неща за момичето, което беше взел за жена. Преди година тя можеше да говори единствено за мода. Във всичко останало приличаше на момиче от село — ограничено, просто, праволинейно. Поне така я беше възприел Филип, тези й качества го бяха привлекли. Но сега, емоционално отчужден, той не беше в състояние да оцени промяната в нея.
— Не искам да започваме нищо подобно — поклати глава той, седна на леглото и взе ръката й. — През последните няколко месеца имам страшно много работа, Лилиан. Убийството на Силвърс донесе огромно объркване в службата.
— Тук не става въпрос за убийството на Силвърс — отвърна тя и се зае да изследва лицето му с вниманието, с което археологът търси следите на отдавна отминал живот. — Какво се е случило с теб, Фил? Сякаш вече не сме мъж и жена. Никога не излизаме заедно вече дори не се любим…
— Така е — погали ръката й той. — Зная, че прекалено често те оставям сама.
— Не е това — поклати глава тя. — В крайна сметка сега аз работя в посолството, отговорностите ми нарастват с всеки изминат ден. Вече отговарям за цялата секретна кореспонденция, включително и тази, която идва от страна на баща ми… А когато видя, че пак те няма за вечеря, аз съм принудена сама да се погрижа за себе си…
Филип най-сетне долови особения тон на гласа й. Къде изчезна доброто и слънчево момиченце, в което преди година се беше влюбил? Сякаш в негово отсъствие някой го беше отмъкнал и подменил с тази твърда и очевидно напълно самостоятелна жена. Нима това, което чу току-що, беше самоувереност? Невъзможно! То би говорило за тотална промяна в нея. То би означавало, че той не познава тази жена.