Царска заръка
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Царска заръка». Краткое содержание книги:
— „Тангра“ ли каза?
— … Тъй ли рекох? Е, нека е Господ, Аллах, все общо е. Само казвам ти, че да си магьосник, не е религия, не е вяра, осъзната и не, в някакво Начало, ами просто въпрос на умения и похвати. Както в спорта! — Витан с широка усмивка посочи гребците.
— Знаеш ли, стана ми студено — призна си Елица.
— Тръгваме! — съгласи се той и с лекота скочи на крака.
Вече в автобуса за София изведнъж рязко им замириса на прах и веднага ги настигна едър порой. Доколкото можеше да се съди през обилно заливаните прозорци, отвън булевардът за секунди стана пълноводен като венециански канал. Шофьорът на рейса намали скоростта. Край дъждовни струи се носеше воден прах и от свъсеното небе се извиха и накъдриха грамадни светкавици, облаците замлатиха с гръмотевични чукове по покриви.
Навсякъде трепващите от гърмежите хора се втурваха да се спасяват, прикрити кой с каквото може. Тълпи се криеха под навесите на спирките, мокри до кости, от тротоарите се вдигаше пара.
Точно за откриването на Световното първенство по футбол в Париж пороят утихна. Народ се тъпчеше в транспорта, всеки забързан към сухото вкъщи. Но остатъчен дъждец пръскаше още два часа за досада на храбрите продавачи по сергиите, въоръжени с телевизори, портативни марки от съветско време. А между туй в ефир излезе нова радиостанция, приела, че по случай дъжда ще й върви като по вода. Повечето слушатели обаче останаха верни на шоуто по „Хоризонт“ от десет вечерта, чиято рекламирана тема за камикадзе силно ги бе развълнувала.
Да, интересуваха се гражданите от източен самурайски дух!
Елица и Витан не чуха нито дума от предаването…
… Нощта бе облачна, луната едва прозираше през прозореца в спалнята. Електрическа повреда отърва обитателите на кооперацията от наглата светлина на рекламите отсреща.
Елица се размърда в дрямката и се сепна от това, че до нея нямаше никой. Уплаха прогони съня, тя почти скочи от леглото…
Витан седеше на бюрото и като че нещо пишеше. Бе задълбочен и още по-сериозен. Момичето го наблюдаваше скришом, как той дълго гледа̀ календара и сякаш накрая остана доволен. Върна се безшумно и тя отметна одеялото насреща му. Той се учуди:
— Та не спиш ли? Как не съм те усетил!
— Не ми се пилее време в спане. Гледах те. Какво правеше?
— Сметки. И мисля мотор да купя. Какво ще кажеш?
— Уха. Нали ще ме возиш?
— Ще ли питане?…
— Прегърни ме… — и зашепна в ухото му: — Пази ме вече, чу ли…
— Казах заклинанието, обич ми, спокойна бъди.
Тя не успя да разбере какво точно искаше да й каже, но отново му повярва. Той не би я излъгал — тя залагаше за това живота си!
В началото на следващия ден още се чувстваше свежест от вчерашния порой, ала тя бързо се изгуби. Витоша чезнеше в сивкава мараня, небето от време на време дъждозаканително притъмняваше. Но скоро слънцето заприпича, а по пладне отново тежък зной налегна града и той се задъхваше в лютивия пушек на автобусите с надписи „Екодвигател“.
Елица гледаше Витан да е по-далеч от рейсовете. Преди ден или два той й доказа, че нервите му далеч не са волски и дори неговото търпение и спокойствие имат предели.
В един автобус по някаква причина изгорелите газове не отиваха през ауспуха да ги дишат пешеходците, ами влизаха в салона. Пътниците кашляха и търкаха разлютени очи. В този момент на всичко отгоре влезе контрола.
Народът запротестира. Неколцината юначаги, които се явяваха блюстители на спазването от страна на гражданите задълженията им към градския транспорт, останаха непреклонни:
— Кой ти дава хляб без пари, бе, а? Глоба! — изтъкнаха те необорим аргумент.
— Я се погледнете, мязате на башибозуци каквито сте размъкнати! — кипнаха гражданите. — И евреите не са си плащали „превоза“ в германските душегубки! Айде чупка!
Един от контрольорите усети пушека в салона, смути се и задърпа колегите си да слизат без разправии. Те му се озъбиха и продължиха кавгата:
— Тука к’во пише: „пътниците са длъжни…“ Я сега да не ви сваляме насила и водим в районното!
— Ние ли само сме длъжни бе, мутро охранена! Ревни сега, че имаш деца да чуваш! За сметка на нашите ли ще ги храниш, изедник с изедник!