17 милиона причини да умреш

— И не се е свързвала с вас нито преди, нито след това?

— Не, лейтенант.

Той изпробва пак и двата телефона, после позвъни и вкъщи, но отново никой не вдигна. Болд не се панира заради дългогодишния си полицейски опит; беше приучен да не се поддава на подобни емоции, но го налегна ожесточен вътрешен спор. Степенувайки отговорностите си, той побърза да се качи в служебната кола и да се гмурне в натоварения трафик, за да вземе Майлс, преди Лавин да е размислил и да е решил да го изключи от учебната си програма.

Лу напредваше бавно към Фърст Хил, като избираше умишлено по-малки улици със знак „Стоп“ на всяка пресечка и се стараеше да избягва задръстванията на светофарите, но на няколкостотин други шофьори им бе хрумнала същата гениална идея и колите се придвижваха броня до броня. Когато клетъчният му телефон иззвъня, той се подготви да навика Лиз.

— Ало? — Постара се гласът му да прозвучи гневно, така че тя веднага да се досети, че е в издънка.

— Лейтенант?

Разочарован, че очакванията му са били излъгани, той изръмжа:

— Какво има?

— Търсиха ви по телефона. Нещо във връзка с дъщеря ви.

Болд набра номера, който му продиктуваха. Сърцето му се разтуптя тревожно.

На позвъняването отговори Минди Кроуфорд — учителката по балет на Сара. Той разбра какво ще последва и я прекъсна още докато се представяше.

— Не сме се доразбрали кой ще я вземе днес. Вината е моя.

Госпожица Кроуфорд замълча, навярно изненадана от далновидността му.

— Бих могла да я закарам до дома ви — предложи тя, — но преди това трябва да изнеса още един урок. Ще я доведа малко след седем, стига това да ви устройва.

Училището по балет се намираше кажи-речи в противоположната посока на училището „Мадрона“, към което в момента пътуваше Лу. Двамата с Майлс можеха да се опитат да стигнат там навреме, но предложението на г-ца Кроуфорд звучеше далеч по-примамливо. И той й го каза.

— Няма проблем — отговори тя толкова жизнерадостно, че лейтенантът изпита огромно чувство на вина.

Имаше проблем, голям проблем за семейство Болд. Той смекчи донякъде гнева си, като позвъни първо в Сиатълската пътна полиция, а после в Окръжната шерифска служба, за да се увери, че Лиз не е претърпяла пътнотранспортно произшествие. След това се обади на Ла Моя. Сержант Джон ла Моя, когото Болд беше напътствал със съвети през по-голямата част от кариерата му в отдел „Убийства“ и който зае сержантското му място, след като Лу бе повишен в лейтенант, не се придържаше много-много към правилата, но си вършеше добре работата.

— Ало — отговори отсреща Ла Моя.

Болд го попита как върви семинарът по тероризъм, неспособен да започне направо с молба да потърси жена му.