Заклинателка

— Баба ти наистина е по-добре — каза Вивиан мило. — Сега има нужда единствено от почивка. Мама вероятно ще я задържи у нас известно време. Сънят, както знаеш, лекува.

Теа почувства известно облекчение. Ако баба й се оправеше, поне щеше да има едно нещо по-малко, за което да се тревожи.

— Благодаря ти, Вив. Моля те, благодари и на майка си от мен.

Блейс повдигна вежди и изпуфтя многозначително.

— Първо да го изпробваме… — повтори Блейс, взирайки се в далечината.

Тя беше облечена в съвършено несвойствен за нея стил — бронзово копринено яке с висока яка, закопчана до брадичката й. Теа изведнъж беше обзета от лошо предчувствие.

— Какво ще изпробваш? — попита Дани.

Блейс се усмихна загадъчно.

— Остани и ще видиш. — Тя огледа двора и добави звънко: — А ето я и идеалната мишена. Селена би ли го помолила да дойде тук?

Селена стана и бавно тръгна в указаната посока.

Теа го разпозна. Люк Прайс — онзи с червеното мазерати. Имаше вид на „лошото момче“ от холивудски филм — беше небрежно облечен, с модерна леко набола брада и електриковосини очи. Изглеждаше малко озадачен, докато следваше Селена към групата момичета.

— Как си Люк? — попита мило Блейс.

Люк сви рамене.

— Добре. Какво искаш? — Сините му очи се спряха високомерно върху Блейс. Очевидно беше свикнал момичетата да се захласват по него.

В отговор Блейс леко се засмя.

— Нищо, което не мога да имам — промърмори тя, но после, сякаш стресната от собствените си думи, побърза да добави: — Искам просто да поговоря с теб. И… може би ключовете на колата ти — завърши Блейс, накланяйки очарователно глава.

Люк прихна. Подпря се на бетонната стена зад себе си и с два пръста извади цигара от джоба на ризата си.

— Ти си луда — каза той леко объркан.

Дани се покашля, сякаш задавена от цигарения дим. Теа завъртя пластмасовото шише с вода в ръцете си.

Блейс направи гримаса.

— Махни тази гадост, цигарата ти вони ужасно — каза тя.

Люк издиша облак дим към нея.

— Ако имаш нещо да ми казваш, казвай. — Той изгледа неодобрително закопчаното й догоре яке. — Ако не, по-добре не ми губи времето.

Блейс се усмихна.

Тя хвана ципа, който стигаше до шията й.

— Искаш ли да познаеш какво има отдолу?

Люк огледа коприненото яке, спирайки погледа си най-вече върху извивката на гърдите й.

— Може би е по-добре да ми покажеш сама.

— Искаш да ти покажа? Сигурен ли си?

Теа гледаше нагоре, играейки си с капачката на шишето с минерална вода.

Люк гледаше намръщено, издишвайки цигарения дим през тънките си устни. Електриковосините му очи бяха присвити.

— Ако това е някаква глупава шега…

Блейс започна да смъква бавно ципа на якето си…