Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
Майк затваря вратата на килията, а Хач я заключва с един от ключовете на връзката, дадена му от Майк. После Хач хваща решетките и леко ги разтърсва, за да провери дали всичко е наред. Бравата държи, но въпреки това двамата се споглеждат угрижено. Вратата е малко разхлопана — като последния зъб в старчески челюсти. По принцип килията е предназначена за такива като Сони Бротиган, който има неприятния навик да се напива и да хвърля камъни в прозорците на бившата си жена… но не и за непознат странник без каквито и да било документи, пребил до смърт възрастна вдовица.
Майк отива до задната врата, проверява механизма и завърта дръжката. Вратата се отваря с лекота, а фучащият вятър запраща облак сняг в помещението. Долната челюст на Хач увисва.
ХАЧ: Майк, кълна се, че не щеше да помръдне!
Майк затваря вратата. В същия миг в полицейския кабинет влиза Роби Бийлс. Приближава се до бюрото и посяга към една от ръкавиците.
МАЙК: Не ги докосвай!
РОБИ (отдръпва ръката си): Има ли някакви документи?
МАЙК: Нямаш работа тук.
Роби вдига скъсания плакат от бюрото и го размахва пред Майк.
РОБИ: Ще ти кажа нещо, Андерсън… Чувството ти за хумор е абсолютно…
Хач (който всъщност е закачил плаката на врата на манекена) придобива смутен вид, но никой от другите двама не го забелязва. Майк изтръгва плаката от ръцете на кмета и го мята в кошчето за боклук.
МАЙК: Нямам нито време, нито търпение за това… Излизай или аз ще те изхвърля навън!
Роби го гледа и осъзнава, че Майк е съвсем сериозен. Отстъпва към вратата.
РОБИ: На следващото заседание на градския съвет май ще има кадрови промени в полицията на острова…
МАЙК: Следващото заседание е през март. Сега сме февруари. Вън.
Роби излиза. Майк и Хач остават неподвижни за секунда, след което Майк шумно издишва. Хач също въздъхва с облекчение.
МАЙК: Перфектно се справих със ситуацията, нали?
ХАЧ: Като дипломат.
Майк си поема дълбоко дъх, след което започва да отваря найлоновите пликове. В два от тях слага ръкавиците, в третия — шапката.
МАЙК: Сега ще изляза и…
ХАЧ: Смяташ да ме оставиш сам с него?
МАЙК: Опитай да се свържеш с щатската полиция в Мачаяс. И не се приближавай до него.
ХАЧ: Можеш да разчиташ на това.
138 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАДНАТА ЧАСТ НА МАГАЗИНА И ЩАНДА ЗА МЕСО.
Над двайсетина местни жители са се скупчили между стелажите и боязливо наблюдават вратата на полицейския кабинет. Роби пламти като разпалена печка. Към него се е присъединило и семейството му — съпругата му Сандра и очарователният му син Дон, когото вече видяхме в детската градина. Пред стълпилите се хора стои Моли с Ралфи на ръце. Когато вратата се отваря и Майк излиза, тя се хвърля напред. Майк я прегръща и я успокоява.
РАЛФИ: Не си му направил нищо, нали, тате?
МАЙК: Не, миличък, само го затворих.
РАЛФИ: В килията ли? Защо си го затворил там? Какво е направил?
МАЙК: После ще ти кажа, Ралф.
Той целува късметлийската бенка на нослето му и се обръща към насъбралите се островни жители.
МАЙК: Питър! Питър Годсоу?
Хората се споглеждат, мърморейки. След секунда Питър Годсоу си пробива път през тълпата. Изглежда едновременно смутен и наежен (както и малко уплашен).
ПИТЪР ГОДСОУ: Майк, искам да ти кажа, че каквото и да твърди онзи, по-голяма лъжа не съм чувал…
МАЙК: Добре, добре… Виж, искам да отидеш отзад при Хач. Трябва да държим под око тоя тип и най-добре да го пазим по двама.