В пропастта
- Автор: Каултър Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В пропастта». Краткое содержание книги:
— Комплексът едва ли е повече от тригодишен.
— Точно така. Чичо Джордж купи апартамента още докато се строеше. Почина преди година и половина. Няма да забравя деня, когато влязох за пръв път тук. Всичко беше боядисано в тъмни тонове и претрупано с тежки стари мебели. Изхвърлих всичко и си прекарах божествено, докато превръщах мястото в свое.
Посочи към всекидневната и я последвах.
— Грак!
— Нолан обича кафе, но му давам само няколко капки преди лягане.
Предпочетох да не сядам на стола, който Нолан си бе избрал в момента. Седнах срещу Лора на стол, покрит с жълта коприна. До него имаше ръчно боядисана поставка за списания. Забелязах две криминалета, атлас на света, три туристически справочника. Не се виждаха никакви списания или вестници.
— Не посетих Джили вчера, защото имах работа. Следобед беше събранието на Надзорния съвет и трябваше да подготвя доклад. А снощи, откровено казано, не се чувствах добре. Ще се отбия да я видя днес следобед.
Не се чувствала добре ли? Да не е яла от скаридите на госпожа Химел и да е прекарала нощта в тоалетната?
— Изглеждаш ми чудесно, Лора. Грипът отпусна ли те? Или е било хранително отравяне?
— Не. Тежко главоболие. Не чак мигрена, но достатъчно неприятно. Вероятно от стреса. Прибрах се към четири следобед и спах до сутринта. Позвъних в болницата да разбера как е Джили и да уточня кога да мина, но никой нищо не ми каза. Беше още шест сутринта, разбира се. Все повтаряха, че госпожа Бартлет не може да отговори в момента. Защо си тук, Мак? Какво става?
— За какво беше докладът ти пред Надзорния съвет?
На устните й се появи усмивка.
— Озаглавен е „Към следващия век“. Засяга въпроса какви икономии да се осъществят в библиотеката през следващото десетилетие и какво да се направи, та тя да оцелее.
— Тук съм, защото Джили я няма.
Скочи, направи две крачки към мен, наведе се и извика в лицето ми:
— Не! Невъзможно е да е умряла! Току-що излезе от кома. Всичко е наред, така каза лекарят. Обадих се снощи. Сестрата каза, че всичко е наред.
— Но така и не си говорила с Джили снощи, нали?
— Не. Връзките се преплетоха. Някаква сестра вдигна телефона, после вместо Джили се обади друга. Какво стана, Мак?
— Не е мъртва. Изчезнала е от болницата.
Отстъпи и събори кафето от масичката. Чашката се разби на дъбовия под, а кафето плъзна като змия към малък персийски килим. Тя издаде тих отчаян звук и се втренчи в кафето. Станах и преместих килимчето. После просто не успях да се въздържа. Хванах я за китката и я придърпах към себе си. Отначало се съпротивляваше, но после се отказа и обви ръце около врата ми. Прошепнах в косите й:
— Не е мъртва, Лора, но е изчезнала. Дойдох да разбера дали знаеш защо е напуснала болницата.
Леко я оттласнах от себе си. Налагаше се да го направя, защото иначе щях да загубя самоконтрол.
— Кога е станало?
— Около десет снощи — отвърнах аз и направих крачка назад. — Представа нямаме къде е. Надявах се, че ти ще знаеш.
Не помръдна. Стоеше, където я бях оставил.
— Защо да знам аз? Нямам идея къде е. Откъде да знам? Наистина ли е изчезнала? Почакай секунда, Мак. Най-добре да забърша.
Изчаках да се върне във всекидневната с книжна кърпа. Когато коленичи и избърса пода, се обадих:
— Никой не знае къде е. Никой не я е видял да излиза — било сама, било с друг.
Събираше парченцата от чашата и бършеше разлятото по пода кафе. Седна и ме погледна.
— И смяташ, че съм замесена, така ли? — попита накрая.
— Дойдох тук, защото се надявах да знаеш. Звънила си й снощи. — Дадох й знак с ръка да не ме прекъсва. — Да, наясно съм, че всъщност не си говорила с нея. Но, чуй ме, Лора, Джили не те харесваше. Възможно е да се е страхувала от теб. Беше твърде убедена, че си я предала по някакъв начин. Не искаше да е близо до теб. Твоето присъствие я извади от комата — нали си даваш сметка? Искаше да се махне от теб. Историята ти как сте се запознали с Джили в библиотеката, докато тя е търсела статии не за нещо друго, а за безплодието, не ми прозвуча правдоподобно, Лора. Доколкото ми е известно, едва преди шест месеца Джили взе решение да забременее. Не би се притеснявала толкова рано за нещо, което не я е занимавало преди, нали?
Бавно се изправи на крака. Пое си дълбоко въздух; по лицето й бе изписано решително изражение.
— Не те лъжа. Точно така се запознах с Джили. Лично аз не знам почти нищо за безплодието. След колко време човек трябва да започне да се безпокои от факта, че не може да зачене? Представа нямам. Не е изключено да се е опитвала от по-отдавна, но да не го е споделила с теб. Възможно е, нали? Джили може и да не е добре образована, но не е глупава.