В тъмните гори
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В тъмните гори». Краткое содержание книги:
Странните жители на градчето Барлоу ги залавят и откарват в гората. Връзват ги за няколко мъртви дървета и обезлистени клони. След това се оттеглят.
Пътниците се досещат, че това е ритуал на жертвоприношение и че някой скоро ще дойде за тях. Но кой е този някой или… нещо?
— Така или иначе си имате такава. Просто реших да ви уведомя за това.
Тя посочи натам, накъдето гледаше.
Нийла обърна глава в същата посока и изстена:
— О, Боже!
— Те довтасаха, когато започнахте — продължи Шери. — Първо бяха само двама. Сега са някъде към двадесетина. Предполагам, че шоуто им е харесало.
Джони се надигна. Еректиралият му член беше все още в Нийла. С чувство на съжаление го извади. Придвижвайки се на четири крака, грабна пушката. Изправи се и опря приклада на рамо. Прицели се в разпръснатата група, стояща отвъд коловете.
Нийла започна да събира разхвърлените им дрехи. Погледна към Шери, която стоеше и я наблюдаваше.
— Помогни ми, да те вземат дяволите!
Шери се наведе и взе ботушите, чорапите и панталоните на Джони. Нийла се шмугна в къщата.
Шери остана на прага, загледана в Джони.
Нийла захвърли дрехите си на пода, хвана Шери за ръката и я дръпна вътре.
Шери рязко се отскубна.
— Остави ме на мира!
— Шери, за Бога, държиш се като…
Внезапно Шери сграбчи Нийла за косата, дръпна главата й назад и изсъска:
— Млъкни! Затвори си мръсната уста!
Двадесет и първа глава
— Ще измъкна кърпата от устата ти — каза Пег, — но трябва да обещаеш, че няма да викаш.
Арт кимна с глава. Пег остави автоматичния пистолет на кухненската маса, върху която седеше, и слезе от нея. Пристъпи зад Арт. Наведе се и провери въжетата, с които краката и ръцете му бяха вързани за стола. Установи, че са надеждни.
После хвана края на широкия лейкопласт, залепен на устата на Арт, й с рязко движение го отлепи. Отваряйки уста, Арт се опита да изплюе кърпата, затъкната между зъбите му. Пег хвана мокрото парче плат и го изтегли.
— Благодаря — въздъхна той — Мога ли да пийна нещо?
— Защо не?
— Кафе, ако може.
Пег отиде до бюфета и извади голяма чаша.
— Съжалявам за нощес — каза той.
— Сигурно съжаляваш.
Тя сипа кафе и сложи захар. Отиде до хладилника и добави мляко.
— Наистина съжалявам — продължи той. — Толкова бях объркан, че просто не можех да мисля.
Пег поднесе чашата към устните му. Той се опита да сръбне, но без успех. Тя вдигна чашата по-високо. Кафето се разля по ъглите на устата и по брадичката му.
— Съжалявам — смотолеви тя развълнувано.
Остави чашата. Грабна една салфетка и започна да бърше следите от кафе по брадичката, врата и гърдите му. Имаше петна от кафе и по междукрачието му. Измежду цепката на спортните гащета се бе показал членът му. Тя бързо се отдръпна.
— Джени щеше да ме убие — каза той.
— Зная.
— Ти ми спаси живота.
— И сама не знам защо.
— Задължен съм ти, Пег.
— Какво би трябвало да означава това?
— Това означава, че ще направя онова, за което ме молеше. Ще ви откарам оттук.
— Не зная какво да ти кажа…
— Та нали, за Бога, точно това искаше?
— Ще трябва да попитам Джени.
— Да попиташ нея?
— Тя май се оказа по-оправна от мен.
— Та тя е дете! Какво ли разбира?
— Изглежда, че разбира много от изкуството за оцеляване.
— Добре, попитай я.
— В момента спи.
— Събуди я. Нали искате да се измъкнете оттук?
— Мисля, че е по-добре да я оставя да спи. Скоро ще се събуди.
— В такъв случай ще ми дадеш ли още малко кафе?
Пег отиде до масата. Взе чашата. Върна се при него и каза:
— Този път ще подходим по-внимателно.
И наистина не разля нито капка.
— Благодаря, миличка — каза Арт. — Знаеш ли, ако поне малко искаш да ми направиш добро, освободи ме от този стол.
— Как ли пък не!
— Изминаха часове. Ръката адски ме боли!
— Ръката ти е само одраскана.
— Лесно ти е да говориш. Не в тебе са стреляли.
— Докато я превързвах, я огледах. Няма й нищо. Само лека драскотина.
— Боли ме ужасно.
— Ще трябва да потърпиш.
— Така или иначе ще се наложи да ме развържеш.
Защо?
Ами че как ще откарам двете ви оттук?
Двадесет и втора глава
Корделия се събуди и се загледа в преплетените вейки и листак над нея. Страхувайки се да направи каквото и да е движение, напрегнато наостри слух.