Град от месинг

Много скоро вече сме в замъка, а после — в спалнята. Стаята е разкошна, пропита с мирис на кедрово дърво, от който се просълзявам. Именно това горяха съплеменниците ми деви, за да почетат Създателя и Неговите благословени Нахиди… ала аз в омърсеното си състояние не мога да почитам никого. Вместо това посичам стражите. Кръвта им оплисква копринените тапети.

Оплешивяващ мъж се е свил в един ъгъл; подушвам, че се е изпуснал. Жена с яростни очи се хвърля пред него с нож в ръката. Прекършвам врата й и я мятам настрани, а после сграбчвам хлипащия мъж, принуждавайки го да коленичи пред господаря ми.

— Братовчед ти, господарю.

Господарят ми се усмихва и тежестта на желанието се вдига от раменете ми. Изтощен съм от магията, повдига ми се от миризмата на толкова много човешка кръв и аз се свличам на колене. Пръстенът ми сияе, осветява черната робска татуировка, която белязва ръката ми. Приковавам очи в господаря си, заобиколен от касапницата, която той нареди, гледам как се подиграва на паниката на братовчед си. Омраза се надига в сърцето ми.