Третата тайна [bg]

Върна се в главната зала и се отправи към масата за четене. Но вниманието му все още беше насочено към заключеното помещение без прозорци. Мозаечният под представляваше зодиакален кръг, ориентиран към слънцето, чиито лъчи достигаха до него благодарение на тесни, прецизно изчислени отвори в стените. Мичънър знаеше, че преди векове тук, точно в тази зала, е бил изработен и изчислен грегорианският календар. Но днес слънчевата светлина не достигаше до пода. Времето навън беше влажно и студено, над Рим валеше ситен есенен дъжд.

Върху писалището лежаха папките от дебел картон, които бяха ангажирали вниманието му в продължение на два часа. Голяма част от съдържанието им беше събирано през последните две десетилетия, но четири от тях бяха много по-стари. Две бяха запълнени с ръкописи на италиански, третата беше на испански, а четвъртата — на португалски. Мичънър ползваше тези езици с лекота — една от причините да бъде привлечен като личен секретар на Климент XV.

Испанските и италианските архиви нямаха особена стойност, но за сметка на това португалските бяха изключително важни. Заглавието в съответната папка гласеше: „Подробно описание и анализ на разказите за появите на Дева Мария във Фатима: от 13 май 1917 г. до 13 октомври 1917 г.“.

През 1922 г. папа Бенедикт XV бе заповядал да се започне проучване, което бе част от общото разследване на църквата на събитията, случили се в една затънтена португалска провинция. Целият документ беше изписан на ръка. Мастилото беше избледняло и пожълтяло, придавайки топъл златист оттенък на калиграфски изрисуваните думи. Епископът на Лейра беше провел изключително задълбочено проучване, отнело му цели осем години. Резултатите от него бяха придобили особено важно значение през 1930 г., когато Ватикана се съгласи да се говори публично за шестте появи на Дева Мария във Фатима. Към оригинала имаше и три приложения, изготвени съответно през 50-те, 60-те и 90-те години.

Мичънър ги беше проучил с вниманието и задълбочеността на юрист, какъвто всъщност беше. Църквата го беше изпратила да следва право в Мюнхенския университет и след седем години учение се беше сдобил със съответните научни степени. Но никога не беше практикувал реално право, тъй като бе специализирал в областта на църковните канони и свързаните с тях декрети. Прецедентите се простираха две хилядолетия назад и отразяваха по-скоро вижданията в различните исторически периоди, отколкото чисто юридическата теза, известна като stare decisis. Решава очевидното. Изключителните му юридически познания се оказаха ценни за службата му на църквата, тъй като логиката на правото му помагаше да се ориентира в тресавището на църковната политика. Както беше в този случай. Единствено юридическата подготовка му позволи да открие верния път в сложните лабиринти на отдавна забравената информация, да разбере какво е искал да знае Климент XV.