Невинност [bg]

— Да — отвърна свидетелят.

Фин мина зад масата на адвокатите и докосна по рамото клиентката си — красива жена на около трийсет години.

— А госпожа Слокъм беше на двайсет и шест?

— Струва ми се, да.

— Два пъти по-млада от вас.

Тук скочи и се намеси адвокатът на свидетеля:

— Възразявам, ваша чест. Това въпрос ли е изобщо?

— По-скоро математическо съждение, ваша чест — отговори Фин. — Но ще приема отговора, ако свидетелят предложи такъв.

Съдия Харолд Мейкомър се облегна назад в креслото си и се подсмихна. Имаше корем и разрошена коса, заради което в съдебните кръгове го наричаха „развихрения диригент“.

— Отхвърля се, господин Дюмондс. Въпросът си е съвсем нормален и свидетелят следва да отговори.

Слокъм се изчерви и стрелна недоволно с поглед Фин.

— Да, тя беше два пъти по-млада от мен — отвърна той накрая.

Адвокатът не се впечатли от погледа и продължи:

— Когато се оженихте, вече бяхте заможен, нали?

Слокъм се ухили:

— Зависи от гледната точка.

— О, не бъдете скромен — продължи Фин. — По онова време вече бяхте известен като „Бетонният крал“ на Масачузетс. В действителност тогава сте били от главните доставчици на бетон за строителни проекти в щата от повече от десет години.

— Да, бях богат — призна Слокъм.

Фин отиде до подиума.

— И понеже вече сте били богат, сте настояли да подпишете предбрачен договор, така ли?

— Доста съм си патил в живота и не съм наивен, сър — отвърна Слокъм и скръсти ръце.

— Мога ли да приема „да“ за отговор, господин Слокъм?

Онзи го изгледа недоволно отново и на Добсън му се стори, че сякаш улови агресия в погледа.

— Да, накарах я да подпишем предбрачен договор, както би сторил всеки разумен човек на мое място.

— Благодаря. Тя ли състави договора?

Слокъм изсумтя.

— Да не сте идиот? Накарах моите адвокати да изготвят договора, за да съм сигурен, че няма да има проблеми в бъдеще.

— Моля да ме извините. Стремя се да държа идиотизма до минимум. Позволихте ли на госпожа Слокъм неин адвокат да прегледа договора?

— Не, тя не можеше да си позволи да наеме адвокат. Освен това тя каза, че се омъжва за мен не заради парите и затова не я интересувало какво пише в договора. Поне така твърдеше тогава. — Слокъм насочи вниманието си към клиентката на Фин, но в погледа му се четеше омраза.

— Да, разбира се. Ясно — отвърна Фин. — Любовта кара хората да вършат глупости.