Тайната на Медичите [bg]

— Как може да сте сигурни, че мъжът отвън е бил убит? — попита Дела Пиноро. През последните няколко минути той беше проявявал видим интерес към V-образното деколте на престилката на Еди. — Всички тези столетия не са ли заличили всякакви доказателства?

— Добър въпрос — отбеляза Еди и почувства облекчение, че може да покаже познанията си. — Основната цел на нашата работа тук е да установим причината за смъртта на известните членове на фамилията Медичи. Тези трупове може да приличат на безжизнени обвивки — подхвана тя и посочи с ръка помещението, откъдето току-що бяха излезли, — но ни разказват невероятни неща, останали скрити досега.

— Например?

— Често се налага да възстановим сценария на случилото се само от онова, което е останало от скелета. След петстотин години обикновено оцеляват само костите. Но дори разпадащите се кости могат да ни разкажат много неща. Обичайните за времето болести като сифилис и дребна шарка оставят ясно забележими знаци по останките на жертвата, които можем да изучаваме, като използваме имунохистохимичен и ултраструктурен анализ.

Дела Пинора загледа объркано.

— В случая с Иполито — продължи Еди, — успяхме да проведем подробно проучване на скелета, което разкри необичайно високи равнища на химическо съединение, наречено салицилат.

— И това доказва какво?

— Алесандро е успял да се измъкне от обвинение в убийство, защото на смъртния си одър Иполито е показвал всички симптоми, присъщи на маларията: температура, тръпки, нетърпимо главоболие и ужасни болки в корема. Обаче отравянето с масло от вечнозелената гаултерия предизвиква същото въздействие, а това масло съдържа метилов салицилат.

Дела Пиноро точно се готвеше да каже нещо, когато някакво движение зад двамата мъже привлече погледа на Еди.

— А, тъкмо изнасят последната причина за спорове.

— Причина за спорове? — възкликна Неро, когато тя тръгна към вратата.

— Както изглежда, това е Козимо де Медичи, или известен още като Козимо Старши — отговори Еди и поведе мъжете към друга дисекционна маса, долепена с челната си част до долния край на масата, върху която лежаха останките на Иполито. Там беше Макензи заедно със своя доведен син Джек Картрайт; той беше и ДНК експертът на екипа.

— Изглежда? — Макензи погледна въпросително към Еди.

— Имаме противоположни мнения за самоличността на това тяло — обясни Еди. — Чичо ми е сигурен, че това е Козимо, но аз не съм толкова убедена.

Джек Картрайт, високият мъж с широки рамене, който беше застанал до Макензи, пристъпи напред и се представи на гостите. Току-що се беше върнал от Флорентинския университет, където бе прекарал сутринта.