Разбери сам [bg]

Откъснах с мъка ръцете й, когато Барът се наведе над мен. Помислих си, че съм обречен. Ритах неистово, но не успявах да уцеля и видях как острието на ножа проблесна. Помъчих се да се изтърколя настрана, но той знаеше, че не е възможно да го направя. Момичето под мен ме държеше. Не можех да си освободя ръцете, нито да се обърна. Острието се насочи към корема ми и в този момент се чуха бързи стъпки. Барът се обърна леко и ножът тупна на пода на един инч от тялото ми. Нисък, широкоплещест мъж, който се беше появил сякаш от нищото, удари яростно Барът по главата с някакъв предмет, напомнящ торбичка с пясък.

Барът се приведе напред, отскочи от мен и падна на ръце и колене. Опита се да се изправи, пльосна се по корем и пропълзя, за да седне, но мъжът с широките рамене скочи към него и отново го удари.

Всичко това отне около пет секунди. Момичето продължаваше да ме души и започна да пищи. Обърнах се по лице. Сега тя беше отгоре. Усетих, че се откъсна от мен и, залитайки, се изправих на крака, а тя полетя с див писък към широкоплещестия мъж, посягайки с нокти към лицето му.

Той не отстъпи от позицията си, отстрани ръцете й я перна силно по слепоочието с торбичката с пясък. Тя се свлече в краката му, сякаш беше посечена със секира.

Мъжът се наведе над нея, повдигна единия й клепач и ми се ухили.

— Здравей! Май добре се позабавлявахте. Чух ви да крещите. Опитваше се да ти забие ножа или си играехте?

Избърсах лицето и врата си с носната кърпа, преди да отговоря:

— Изглеждаше малко възбуден. Едва ли осъзнаваше какво върши. Натъпкан е с марихуана — погледнах с известна тревога голата купчина от ръце и крака върху пода. — Удари я доста силно. Надявам се, че не си й нанесъл сериозна травма. Принадлежи на един мой клиент.

Той махна отегчено с ръка.

— Не се притеснявай за нея. С наркоманите човек трябва да се държи грубо. Освен това през последните три дни ми дойдоха малко множко. Непрекъснато се бият и пищят, а аз имам нужда от сън.

Продължавах да си бърша лицето и врата. Потях се обилно. Дългият нож върху килима ме ужасяваше.

— Тук ли живееш? — попитах аз.

— Да, за да изкупя греховете си. Точно отсреща. Ако те интересува, името ми е Ник Перели.

Казах му кой съм.

— Страшно съм ти признателен. Ако не го беше халосал, този гангстер щеше да ме наръга с ножа.

Перели се усмихна. Смуглото му, слабо лице имаше весело и присмехулно изражение. Не изглеждаше никак зле — помислих си, че прилича малко на Джордж Рафт. Дрехите му бяха хубави и му стояха добре.

— Значи ти си човекът, който ръководи „Юнивърсъл Сървисис“, така ли? Доходна работа. Иска ми се агенцията да е моя.

— Има и неприятни моменти. Този е един от тях. Ако мога да направя нещо за теб сега или в бъдеще, само ми кажи и готово. Ще бъде за сметка на заведението и ще получиш първокласна услуга.

— Няма да забравя — отвърна той и се ухили. — Засега при мен всичко е наред, но човек не знае какво може да му се случи. — Той леко побутна с носа на обувката си момичето. — Това ли е една от услугите, които извършвате?