Големите малки лъжи [bg]

Е, щеше да го направи, ако можеше да е сигурна, че се жертва заради добър млад човек. А не заради някое от онези непоносими хлапета, като онова, което шофираше малкото синьо „Мицубиши“ пред Маделин. Момичето дори не си правеше труда да прикрие факта, че използва мобилния си телефон зад волана, вероятно за да пише есемес или нов статус във Фейсбук.

Ето на! Това девойче дори нямаше да забележи убиеца с пушка в ръка! Тя щеше да зяпа разсеяно в телефона си, докато Маделин жертваше живота си заради нея! Направо да откачиш.

Малката кола изглеждаше претъпкана с млади хора. Поне трима отзад — поклащаха глави и размахваха ръце. Нечий крак ли се мярна току-що? Трагедия, която дебнеше подходящ момент, за да се случи. Тези хлапета трябваше да съсредоточат вниманието си върху пътя. Ето например миналата седмица, когато седна да изпие набързо едно кафе след фитнес тренировката си „Шокуейв“, Маделин прочете във вестника статия за това как всички млади хора буквално се самоубиват, докато пишат есемеси зад волана. Пътувам. Почти стигнах! Това са били последните им глупави (и често написани неграмотно) думи. Маделин бе плакала над снимката на една съсипана от мъка майка на тийнейджърка, която нелепо позираше с телефона на дъщеря си пред камерата като предупреждение за читателите.

— Малки глупави идиотчета — изрече тя на глас, когато колата се вмъкна на зигзаг в съседната лента.

— Кой е идиот? — попита дъщеря ѝ от задната седалка.

— Момичето в колата пред мен е идиотка, защото едновременно шофира и използва телефона си — отвърна Маделин.

— Като теб, когато трябваше да се обадиш на татко, защото закъснявахме? — попита Клоуи.

— Направих го само веднъж! — запротестира Маделин. — Освен това бях внимателна и много бърза! И освен това съм на четиресет!

— От днес — съвсем на място отбеляза Клоуи. — На четиресет ставаш днес.

— Да! И освен това проведох много бърз разговор, не съм писала есемес! Когато пишеш, трябва да откъснеш погледа си от пътя. Да пишеш съобщения, докато шофираш, е незаконно и невъзпитано. И ти трябва да ми обещаеш, че никога няма да го правиш, когато станеш тийнейджърка.

Гласът ѝ се разтрепери от представата за тийнейджърката Клоуи, която кара кола.

— Но един бърз телефонен разговор може, така ли? — уточни Клоуи.