Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
Но когато се усмихнеше, когато хубавите му устни се извиеха нагоре и в ъгълчето се появеше трапчинката, сърцата на жените започваха да пърхат в гърдите им. Точно това се случи с Шерилин Фенимън, която заедно с усмивката получи и двайсет долара на бензиностанцията «Наливай и заминавай», която се намираше извън града.
Преди още Рейф да подкара колата си, Шерилин подпали телефоните, за да извести за завръщането.
— Така че Шерилин се обадила на майка си, а госпожа Мец яхнала коня си и казала на госпожа Хоубейкър от универсалния магазин, че Рейф може би планира да остане.
Докато говореше, Касандра Долин наля кафе на Рийгън. Януарският сняг постепенно засипваше улиците и тротоарите, така че през този следобед в кафенето на Ед имаше твърде малко работа. Касандра бавно изправи гръб и се опита да не обръща внимание на болката в хълбока, където се бе ударила, след като Джо я бе съборил на пода.
— Че защо да не остане? — Рийгън Бишъп се усмихна, не бързаше да привърши с обяда и кафето. — Нали е роден тук?
Макар вече три години да живееше в Антиетам, където притежаваше магазин, Рийгън все още не можеше да проумее защо пристиганията и заминаванията толкова вълнуваха града. Беше й приятно и забавно, но не го разбираше.
— Ами да, но го нямаше толкова време. За всичките тези десет години се е връщал един-два пъти, и то само за някой и друг ден. — Каси погледна през прозореца към бавно сипещия се сняг. И се зачуди къде ли е бил Рейф, какво е видял, какво е правил. Зачуди се какво ли има извън това малко градче.
— Изглеждаш уморена, Каси — промълви Рийгън.
— Моля? Не, просто мечтаех. Снегът не спира, сигурно ще пуснат децата по-рано от училище. Казах им да дойдат веднага тук, но…
— Значи така ще направят. Те са чудесни деца.
— Така е. — Тя се усмихна и част от умората изчезна от лицето й.
— Защо не си вземеш чаша? Изпий едно кафе с мен. — Рийгън огледа кафенето — имаше един клиент в задното сепаре, който се помайваше над чаша кафе и двама младежи до тезгяха, които обсъждаха специалитета на заведението. — Не си претрупана с работа. — Видяла, че Каси се колебае, Рийгън извади най-силния си коз. — Тъкмо ще ми разкажеш по-подробно за този Рейф.
— Добре. — Каси леко захапа устната си. — Ед, ще си почина малко, ако нямаш нищо против?
От кухнята надникна кльощава жена с къдрава червена коса. На гърдите й точно над престилката висяха очила с бляскави рамки.
— Добре, миличка. — Гласът й бе дрезгав заради двата пакета цигари, които изпушваше на ден. Лицето й, грижливо гримирано, като се почне от червените устни и се стигне до червените вежди, лъщеше от топлината на печката. — Здравей, Рийгън. Вече си пресрочила с петнайсет минути обедната си почивка.
— Затворих на обяд — отвърна Рийгън, давайки си ясна сметка, че точното й разписание удивява Едуина Кръмп. — В такова време хората не търсят антикварни вещи.
— Тежка зима е. — Каси си донесе чаша и си наля кафе. — Януари още не е свършил, а децата се умориха да се пързалят с шейни и да правят снежни човеци. — Тя въздъхна, като внимаваше да не трепне от болката в хълбока, докато сядаше. Беше на двайсет и седем, с една година по-млада от Рийгън. А се чувстваше като старица.
След три години приятелство Рийгън прекрасно разпознаваше признаците.
— Лошо ли вървят нещата, Каси? — тихо попита тя и докосна ръката й. — Пак ли те бие?
— Нищо ми няма. — Но Каси не вдигна очи от чашата си. Вината, унижението и страхът й причиняваха болка, много по-силна от физическата. — Не искам да говоря за Джо.
— Прочете ли брошурите, които ти дадох, за малтретираните съпруги, за пансиона в Хейгърстаун?
— Прегледах ги. Рийгън, аз имам две деца. Трябва да мисля първо за тях.
— Но…
— Моля те. — Каси вдигна поглед. — Не искам да говорим за това.
— Добре. — Като се мъчеше да сдържи нетърпението си, Рийгън стисна ръката й. — Разкажи ми за лошото момче Макейд.
— Рейф. — Лицето на Каси се проясни. — Винаги съм имала слабост към него. Към всички Макейд. Нямаше момиче от града, което да не е било увлечено по някой от братята Макейд.
— Харесвам Девин. — Рийгън отпи от кафето си. — Изглежда уравновесен, загадъчен от време на време, но на него може да се разчита.
— Така е — съгласи се Каси. — Никой не вярваше, че от тях ще излезе нещо, но Девин е чудесен шериф. Много е честен. Джаред има добра адвокатска практика в града. А Шейн… е, има трески за дялане, но работи като луд във фермата. Когато бяха по-млади и се изсипваха в града, майките заключваха дъщерите си, а мъжете си пазеха гърбовете.