Приказка за мъртвата царкиня и за седемте юнаци

В къщи, в стаята си бяла,

злата мащеха седяла,

разговаряла така

с огледалцето в ръка:

„Аз не съм ли най-красива,

бяла, румена, игрива?“

В отговор дочула тя:

„Ти сияеш с красота,

но царкинята ни жива

по е бяла и красива.“

Разломила тя без жал

огледалцето кристал

и излязла на вратата,

да посрещне дъщерята.

Грабната от зависта,

изведнъж умряла тя.

Щом в земята я зарили,

тежка сватба уредили

за момата, що желал,

Елисей се там венчал.

Откогато свят светувал,

пир такъв не бил се чувал.

Там и аз гулях и пих,

но едва мустак топих.