Чукът на Бога

В древността е бил добре известен фактът, че от небето могат да падат камъни, макар че вероятно е имало спорове по въпроса точно кой бог ги пуска. И не само камъни, но и скъпоценния метал желязо. Преди изобретяването на химическия процес топене на метали, метеоритите били главният източник на този драгоценен елемент. И не е за чудене, че често били обявявани за свети и боготворени.

Но по-просветените мислители от „Ерата на Разума“ през 18 век били достатъчно умни, за да не вярват в подобни, породени от предразсъдъци, глупости. И наистина, френската Академия на науките прокарала резолюция, с която обяснявала, че метеоритите имат напълно земен произход. И ако изглеждало, че падат от небето, то това било защото се получавали в резултат от гръмотевични удари — една напълно разбираема грешка. И тъй директорите на европейските музеи изхвърляли безценните скални образци, които техните „невежи“ предшественици грижливо събирали.

И по силата на една от най-забавните иронии в историята на науката, само няколко години след изявлението на френската Академия на науките, на няколко километра от Париж се наблюдавал масиран метеоритен дъжд в присъствието на свидетели, чиито думи не можели да бъдат подложени на съмнение. Академията трябвало набързо да преразгледа становището си.

Но дори и така, мащабът и потенциалната значимост на метеоритите останали непризнати чак до зората на Космическата ера. В продължение на десетилетия учените се съмнявали — и направо отричали, — че именно метеоритите са виновниците за някои от големите образувания по земната кора. И е почти невероятен фактът, че дори и през двайсети век се намирали учени, които твърдели, че на известния кратер Метеор в Аризона погрешно се приписва подобен произход и спорели, че е вулканичен! И едва когато космичните изследвания доказали, че Луната и по-малките космически тела в Слънчевата система в продължение на векове са били подлагани на метеоритни удари, дебатите били преустановени.

И веднага щом започнали да ги търсят — на широкия хоризонт, разкрил се пред тях благодарение на камерите, изстреляни в орбита, геолозите открили навсякъде кратери от метеоритни удари. И причината, поради която те не били толкова често срещано явление, станала очевидна: всички древни кратери били разрушени от ерозията на времето. А някои били толкова огромни, че не можели да се видят от земята, нито дори от въздуха; обемът им можел да бъде обхванат само от космоса.