Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
— Благодаря, Нина — измънка той с леко нетърпение и насочи вниманието си към материалите в ръцете си, за да провери дали думите, с които смяташе да започне съобщението си, бяха същите, изписани вече и на монитора пред него, от чийто екран щеше да чете, за да изглежда, че гледа право в зрителите. Четци с по-малък опит понякога обръщаха и напечатаните листа пред себе си, но само като предохранителна мярка за в случай, че компютърът откаже.
— Една минута! — отчетливо се чу гласът на режисьора в студиото.
Все още на бюрото си, Ърни Ласал внезапно се сепна, наостри уши, едва не скочи. Само минутка преди това шефът на бюрото в Далас се бе извинил, че прекъсва за момент, защото му звънял другият телефон. Докато чакаше, Ласал чуваше гласа на колегата си оттатък, но не отличаваше думите. Но ето че шефът в Далас се бе върнал и съобщението му предизвика широка усмивка по лицето на завеждащия Вътрешната информация.
Ласал вдигна слушалката на червения вътрешен телефон върху бюрото, свързващ го с мястото на всеки, който участваше в подготовката на информационната емисия.
— Говори завеждащият „Вътрешна“, Ласал. Добри вести. Ще получим картина от „Форт Уърт“ в Далас. Партридж, Ейбръмс и Ван Кан са вече на летището и чакат транспорт до пистата. Ейбръмс току-що съобщила в бюрото в Далас, че са на мястото на събитието и ще предават. Освен това една от колите с подвижна сателитна антена е вече на път към летището, където ще пристигне всеки момент. Запазено е и време по сателитния канал Далас-Ню Йорк. Очакваме снимките да се получат още за първата емисия.
Колкото и да се опитваше да бъде лаконичен, Ласал не можеше да прикрие задоволството в гласа си. Сякаш в отговор сподавено ликуване се издигна от „подковата“ нагоре по отвореното стълбище. В студиото Крофърд Слоун се извъртя със стола си и радостен, махна на Ласал с вирнати палци.
Един от помощниците постави пред завеждащия „Вътрешна“ изписан лист, той го погледна и добави в микрофона:
— Ейбръмс изпраща и следното съобщение: „Двеста осемдесет и шест пътници в еърбуса са в беда. Сблъскването е станало с частен «Пайпър Шайен», който е паднал в Гейнсвил, и всички в него са загинали. Има пострадали и сред населението, но не се знае нито броят им, нито колко тежко са ранени. Единият от двигателите на еърбуса се е откъснал и той се опитва да се приземи само с другия. Кулата съобщава, че пламъците са от мястото на липсващия двигател.“ Край на съобщението.
Ласал си помисли колко професионална е информацията, получена от Далас през последните няколко минути. И нищо чудно, като се има предвид кой я предава: Ейбръмс, Партридж и Ван Кан бяха един от елитните екипи на информационния отдел на Си Би Ей. Рита Ейбръмс, която бе започнала като репортер, а сега бе редактор, се отличаваше както със способност бързо да преценява обстановката, така и с изобретателност при гонене на новината до дупка, без оглед на трудности и пречки. Хари Партридж пък беше един от най-добрите кореспонденти в бранша. Негова специалност бяха репортажите от бойни действия (и той като Крофърд Слоун беше отразявал войната във Виетнам), но на него винаги можеше да се разчита, че ще се представи отлично и във всяка друга ситуация. А операторът Мин Ван Кан, виетнамец, но вече с американско поданство, беше известен с великолепните си кадри, заснети нерядко с риск за живота му, който той винаги пренебрегваше. Щом и тримата бяха на мястото на събитието в Далас, доброто му отразяване беше гарантирано.
Вече бе шест и трийсет и една и първата емисия на вечерния осведомителен бюлетин бе започнала. Ласал се пресегна към командния пулт зад гърба си, включи звука на монитора над главата си и чу гласа на Крофърд Слоун с новина номер едно за „Форт Уърт“ в Далас. В кадъра се появи ръката на някого от репортерите, която му подаде написан текст. Това явно бе допълнителното съобщение, продиктувано току-що от Ласал, и след като му хвърли поглед, Слоун го вмъкна в предварително подготвения си текст — нещо, което му се удаваше превъзходно.
Съобщението на Ласал се бе отразило и върху настроението около „подковата“ горе. Въпреки напрежението и припряността там всички се оживиха и обнадеждиха, че събитията в Далас са в добри ръце и че скоро оттам ще пристигнат снимки и повече подробности. Скупчени заедно, Чък Инсън и останалите наблюдаваха екраните, спореха, взимаха решения, цепеха секундата на две, правеха нови допълнителни съкращения и размествания. Очевидно съобщението за корумпирания сенатор ще падне в края на краищата. Личеше си, че всеки се занимава с онова, което най-добре умее да прави, за да се направи максималното за минимум време. Разменяха се кратки реплики, изпъстрени с думи от професионалния жаргон.