Пипи Дългото чорапче организира похищение на Коледна елха
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Пипи Дългото чорапче организира похищение на Коледна елха». Краткое содержание книги:
— Другата година и аз ще си направя Коледна елха в градината — заяви едно малко момиченце.
После настъпи най-забавната част. Пакетите! Всички деца трябваше да се покачат на елхата и да си вземат по един пакет. Ако имаше някой, който да не смее да се покатери толкова нависоко, тогава господин Нилсон на драго сърце изприпкваше нагоре и сваляше пакета.
О, колко беше интересно да се отварят всичките тези пакети, и какви прекрасни неща имаше в тях!
Имаше влакчета и кукли, и книги, и пъзели, и джипове, и кранове, и още всевъзможни неща.
Сетне оставаше само да се похити елхата.
— Далеч по-забавно е, когато Коледната ти елха е такава, че да можеш да се катериш по нея, когато ще я похищаваш — заключи Томи и внимателно се придвижи по един клон, на който висеше карамелено колаче.
— И аз така мисля — обади се Елоф и се примъкна по корем до една джинджифилова курабийка във формата на човече.
Най-накрая на елхата не остана нищо друго, освен един увит в хартийка бонбон. Тогава Пипи се покатери и духна свещите. В градината на Вила Вилекула стана тъмно. Не, не съвсем тъмно. Снегът светеше от белота, а горе на небето грееха звездите.
Време беше да се прибират. Всички деца мъкнеха купища джинджифилови човечета, бонбони и знаменца.
— Вие приличате на малки Коледни елхички — каза Пипи.
И раздаде на всички по един остатък от свещ, за да заприличат още повече на Коледни елхи и за да могат малките елхички да си светят по пътя към къщи. Светлинките на свещите се отразяваха в очите им, да, сякаш вътре в тях горяха пламъчета, когато се приближиха до Пипи, за да й кажат довиждане.
— Благодаря много, Пипи — каза Аника. — Толкова беше приятно.
— Да, наистина, това беше най-веселото похищение на Коледна елха, в което съм участвал — каза Томи.
— И аз така смятам — добави Елоф.
Перк лаеше и подскачаше около Пипи. Разбира се, и той беше на мнение, че похищението на Коледната елха е било весело. А и тази нощ нямаше да броди самичък по пътищата. Тази нощ той щеше да си легне на пода до зеленото кукленско легълце на господин Нилсон.
— Лека нощ, Пипи — сбогуваха се децата.
— Нали не ви е студено? — попита ги Пипи.
О не, на никого не му беше студено. Всички така се бяха сгорещили. Та времето беше прекрасно, тихо, с ясно звездно небе и съвсем поносимо студено.