Завоевателят
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: the de warenne dynasty #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Завоевателят». Краткое содержание книги:
Заради воинските си подвизи рицарят Ролф получава като награда крепостта Елфгар, заедно с красивата й господарка лейди Алис… Но той се интересува много повече от нейната сестра Сейдри — една колкото красива, толкова и горда саксонка, която за нищо на света не иска да се отдаде на омразния нашественик. Но постепенно Ролф успява да пробуди у Сейдри не само войнствения й дух, но и страст. Защото неговите целувки са по-сладки от мед, а ръцете му са умели не само във въртенето на меча…
Сейдри се изчерви, намрази недостатъка си повече от всякога, намрази себе си, че беше изложена пред безсрамния поглед на проклетия норманин.
Хладният син поглед обходи бавно фигурата й и отново се върна на дясното око.
— Тя не е вещица — прозвуча дълбокият му глас. — Тя е от плът и кръв. Нищо повече.
— Не бива така, милорд — възрази нерешително Гай. — Вие сте непредпазлив.
Норманинът се изправи заплашително над нея. Мечът беше в ножницата си, ръцете му бяха стиснати в юмруци.
— Вие ли сте лейди Алис?
Сейдри примигна слисано. Но много скоро разбра. Той я беше объркал с несъщата й сестра. Сейдри не беше глупава. Алис беше от благороден произход и в това отношение превъзхождаше сестра си. Но в момента тя можеше да се възползва от това обстоятелство, за да му попречи да я изнасили — или да и стори нещо по-лошо.
— Да, аз съм — отговори твърдо тя.
Отговорът й явно му хареса, защото на лицето му се появи усмивка. Сейдри беше слисана — не защото норманинът се усмихна, а защото изобщо беше способен да се усмихне. Докато я преследваше с коня си, той изглеждаше като отмъстителен езически бог. Едва сега й направи впечатление, че беше замайващо красив с късите си златни къдрици, сините очи и блестящите бели зъби. Тя не можеше да откъсне поглед от смело изсечените черти на лицето му.
— Какво мислиш за това, Гай? — попита Ролф, полуобърнат към васала си.
Гай не каза нищо. Ужасът му беше достатъчно ясен отговор.
Сейдри не хареса собственическото дръзко оглеждане, което беше предприел норманинът. Гневът й избухна с нова сила, примесен с нещо ново — неясно предчувствие за беда. Тя стисна зъби и се опита да стане. Ролф й подаде ръка, но тя я отблъсна възмутено. Не й трябваше помощта му. Защо той не се уплаши от нея, след като вече знаеше истината? Чаровната му усмивка угасна.
— Уважаема госпожице — заговори учтиво той, — какво търсите толкова далече от Елфгар, и то сама? Защо сте в тези селски дрехи? Времената са несигурни.
Да не би да се подиграваше с нея?
— Какво ви засяга всичко това? Да не съм ваша пленница? Защо смятате, че ви дължа сметка за деянията си? — попита тя с гордо вирната брадичка и святкащи от гняв очи, стараейки се да скрие треперенето си.
Устата му се опъна в тънка линия. Мина доста време, преди да й отговори.
— Вие не сте моя пленница. Ще ви придружа обратно до Елфгар, за да не ви се случи нищо лошо.
— Нямам нужда от придружител — отговори хапливо тя. — Дотам са само четири мили.
— Не са ли ви учили да уважавате мъжете?
— Аз уважавам само нашите мъже.
Ролф не откъсваше поглед от очите й.
— Ще ви придружа до Елфгар. Смятаме да лагеруваме наблизо.
— Вие се отнасяте към мен като към пленница! — изсъска ядно тя.
— Вие сте моя гостенка — обясни спокойно той. — Гай ще се погрижи за личните ви нужди. — Той хвърли бегъл поглед към верния си сподвижник. — Но вие не отговорихте на въпроса ми.
Тя беше негова пленница, бе попаднала във властта на омразния враг. Може би той беше един от хората, които искаха да вземат в плен братята й и дори да ги убият!
— Шпионирах ви — отговори язвително тя. — Какво друго бих могла да правя толкова далече от дома си в тези несигурни времена?
— Не поставяйте на изпитание търпението ми — проговори предупредително той.
— Познавам лечебната сила на билките — отвърна тя и го изгледа враждебно. — Исках да се погрижа за болната свиня.
— Дошли сте да лекувате свиня? — попита невярващо той. Този човек беше глупак! Или може би беше глух? Очевидно и двете, това норманско куче.
— Да — изсъска тя. — Аз съм вещица, или вече сте го забравили?
Ъглите на устата му се вдигнаха едва забележимо.
— Вашето магьосничество май няма особена сила.
Сейдри стисна зъби. Норманинът й се надсмиваше.
— Животното беше добро за разплод, но страдаше от запек. Тъкмо се беше опрасила. Но това вече няма значение…
— Изминали сте четири мили само за да лекувате свинята?
— Четири и половина.
Ролф се обърна към Гай.
— C’est incroyable! Вярваш ли й? — Без да иска, той бе заговорил на френски.
— Може би трябва да я пуснем да си върви — промърмори нерешително Гай. — Иначе ще ни прати някое проклятие.