Що е страх?

— Падна ли ми в ръцете? — викнал момъкът. — Сега ти ще умреш.

После взел един железен прът и запердашил така стареца, че той почнал да скимти и да го моли да спре, като му обещавал големи богатства.

Измъкнал момъкът брадвата, освободил и брадата на стареца и го пуснал. Тогава старецът го завел в едно подземие и му показал три сандъка пълни със злато.

— От тези три сандъка — рекъл той — единият е за бедните, другият е за царя и третият е за тебе.

В този миг станало дванайсет и духът изчезнал, а момъкът останал на тъмно.

— Все ще се оправя — рекъл си той, тръгнал опипом, намерил пътя до стаята си, легнал край огъня и заспал.

Дошъл на другата сутрин царят и казал:

— Сега сигурно си научил какво е да настръхнеш от страх.

— Не — отвърнал той. — Разкажете ми какво е! Най-напред дойде покойният ми братовчед, а после един брадат човек, който ми показа много злато в подземието, но никой не ми каза какво е да настръхнеш от страх.

Тогава царят рекъл:

— Ти развали магията на замъка и затова ще се ожениш за дъщеря ми.

— Всичко това е много хубаво — отвърнал той, — но аз все още не зная какво е да настръхна от страх.

После взели златото от подземието и направили голяма сватба. Но макар че много обичал жена си и бил много доволен, младият цар пак повтарял непрекъснато:

— Да можех поне веднъж да настръхна от страх! Да можех поне веднъж да настръхна!

Накрая това омръзнало на младата царица. Един ден прислужницата й казала:

— Аз ще оправя тази работа, ще му покажа как се настръхва от страх.