Железният Ханс

Царят заповядал да го повикат и той се явил, но пак с шапка на главата. Тогава царкинята отишла при него, свалила шапката и златните му коси се разсипали по раменете. И сега той бил толкова хубав, че всички се възхитили.

— Ти ли си рицарят, който идваше всеки ден на празненството, като всеки път носеше доспехи в друг цвят, и който улови трите златни ябълки? — попитал царят.

— Да, аз — отвърнал момъкът, ето и ябълките! — Извадил ябълките от джоба си и ги подал на царя. — — Ако искаш повече доказателства, можеш да видиш раната, която ми нанесоха твоите хора, когато ме преследваха. Но аз съм също рицарят, който ти помогна да победиш неприятеля.

— Виждам, че ти дължа благодарност — рекъл царят. — — Мога ли да ти се отплатя с нещо?

— Да можеш — отговорил момъкът. — Дай ми дъщеря си за жена!

Засмяла се девойката и вметнала: Този човек не се спира пред нищо.

Отишла при него и го целунала.

На сватбата дошли баща му и майка му и много се зарадвали, защото отдавна били загубили всяка надежда, че някога ще видят пак сина си.

Но като седнали около сватбената трапеза, музиката внезапно замлъкнала, вратите се разтворили и в залата влязъл някакъв горд цар с голяма свита. Запътил се право към жениха, прегърнал го и рекъл:

— Аз съм Железният Ханс. Една вещица ме беше превърнала в див човек, но ти разтури магията. Всички съкровища, които притежавам, ще станат твои.